тези дни имам много и различни задачи, почти не съм онлайн и ето – не съм и писала

основно тези дни водя лекции – на няколко фронта
да преподаваш е забавно, дава ми нови идеи, интересно ми е да общувам с хората и да виждам тяхната гледна точка, понякога това ме провокира
но същевременно да преподавам е много изтощително занимание – след цял ден се чувствам изцедена до дупка
добрата новина е че чак цял ден да водя лекции ми се случва само няколко пъти в годината, иначе по 2-3 часа бива 🙂

* * *

та за дървото – на Горичка са сложили калкулаторче и си сметнах набързо вредните емисии, които изхвърлям с колата си – оказа се, че трябва годишно да садя по 1 дърво – май до сега го правя, но смятам да удвоя, поне – да има и за някой, който няма и да знае, че трябва да се справя с мръсотията, която оставя след себе си

* * *

хората са много интересни създания; животът е като сранна симулация; ходих на SecondLife; чета Пелевин с Шлемът на ужаса (до момента не считам, че е най-великата му книга); до нас има строеж и пред него днес инсталираха фургон и се настаниха да живеят група хора – без ток, без вода и без тоалетна, а е лято …; по MEZZO уцелихме нещо фантастично 30-тина минути тази вечер;

абсурдите се роят всеки ден, хубаво е, че има и затишия и понякога свежи хора, които връщат надеждата; иначе днес с Томи четохме в една детска енциклопедия, че Вселената се разширява и си припомних успокоително за ентропията (ако изровя сега и онова стихче … ) и няма защо да се чудя, защо главата ми кипи от идеи (може би хаос) – светът е устроен така, не съм аз виновна;
* * *

покрай търсенето на нов офис попаднах и общувах със семейство цигани (сами се наричат така) – музикатни; къщата им – чистота невероятна, подредена с повече вкус от много други, уютна и с капка носталгия; на масата – тромпет и саксофон; човекът е възрастен (не много), пие кафе, пуши, примлясква сладко, излъчва спокойствие и достолепност; разказва как взел булята, когато тя била само на 13, родила им дъщеря, която пък им родила внучка; дъщерята починала при катастрофа, внучката живее в Кипър, богати хора я взели за снаха; човекът сладко присръбва кафе, примлясква и продължава сладкодумно да говори; болен е от диабет, а му се живее; мечтае да си купи джипка и да си я паркира в двора; иска да си достегне къщата, обича си я, обича си и булята, взета преди толкова години.