вчера решихме да ходим на басейн цялата четири членна фамилия – тръгнахме в 10 и около 16 благополучно пристигнахме в басейна на бул. България, в клиника Св. София, но за това – след малко; защо пътувахме толкова дълго – защото ходихме до Правец, но се оказа, че там басейн това лято няма да има и защото на магистралата беше станала катастрофа, която ни накара барабар с доста други да се измъкваме екстремно бавно около 2 часа от там
да кажа, че треньорът в басейна в клиниката бе любезен, но нервен, особено не хареса, че сме с деца; през цялото време мънкаше защо сме отишли, след като на входа си бяхме платили по 5 лв. и никой не каза, че с децата не можем да влезем
* * *
днес също денят започна не както трябва; имахме в 11 среща с Гори да работим по книгата и тъй като любимото за този сезон неделно място за мен е дворът на Мотто – уговорихме се да се видим там на круши в порто; за жалост от една страна в менюто крушите в порто се сервират вече само с палачинка, а от друга – и там нещо бяха кисели момчетата, ама нетипично кисели – нямало къде да си вържа компютъра в ток, да седна там, а не тук, с пъшкане ми донесоха менюто, пък кухнята не работела, пък чистели градината, лелее – накрая като дойде Гори се изнесохме – много са свалили гарда Мотто, за жалост; е, поработихме по книгата съвсем наблизо, пък
и хапнахме добре сладолед и кафе в Jimmy’s на Кристал 🙂
* * *
вече знам, а този уикенд бе поредното доказателство, че животът не е такъв, какъвто го планираш; трябва да го приемеш, той си има свой ход, своя логика, нещата се случват и това е – тук ми се ще да сложа цитат за лабиринта / живота – от книгата на Пелевин за шлема, която довършвам, но остана в колата, ще го добавя утре може би 🙂
Зле, зле и става все по-зле, всички са пълни се негативна енергия и ти я предават. Втори пореден ден ставам от леглото хипер позитивен и макс до 14ч. вече всичко е по дяволите.
От жегата е всичко, като се разхлади, ще се оправим.