Днес е „черен петък“ и защото не ми е интересно да се занимавам с него – свръхконсуматорството води света в доста грешна, дори пагубна посока, се занимавам с доста по-свежото – „щедър вторник„, който винаги е вторникът след лудостта на последния петък на ноември и е ден за щедрост и подкрепа на различни каузи.

Каузи много. Тези, които аз подкрепям най-често са свързани със зелени теми и природа, равенство и права, култура и съвременни български творци (ArtCast ако още не слушате – време е). И разбира се – деца.

Моите приятели от bcause са направили супер симпатичен списък с много добри, проверени, смислени, искрени училища от цялата страна, които събират пари за свои инициативи, подобрения и ще се радвам да поразгледаме заедно и изберем да подкрепим някои:

В ОУ ‘Антон Страшимиров’, с. Бохот искаме да учим в обновена среда!

Спортът е начин на живот в СУ ‘Димитър Благоев’- Свищов

Модерно е да си грамотен в СУ ‘Иван Вазов’ – Вършец

Лаборатория за рециклиране в Земеделската гимназия, Силистра

Екологично отопление за ОУ ‘Васил Левски’, с. Славяново

Мисия ‘Модерна библиотека’ в ОУ ‘Св. св. Кирил и Методий’, с.Правда

Някои имат нужда от 10 000 лв, други само от 1000. Някои вече имат подкрепа. Други – все още никаква.

Лично аз ще даря на тези три кампании средства, а за училищата във Вършец, Правда и в Славяново ще изпратя и книги.

Пълен списък на училищни проекти, които чакат подкрепа – на сайта на bcause.

Капка по капка – вир става. Вярвам в това!

Хайде.

Това на снимката са Рози, Габи, Албена, Емил и Силвия. Рози е на 8, а
сестра й Габи е на 14. Рози е втори клас. Габи е първа година в
техникума по фотография. Албена е асистент-учител, а Емил боядисва коли
в голяма автомонтьорска фирма. Живеят в София и ежедневието им е като на
всички нас – динамично. Момичетата ходят на уроци по български език, а в
събота и на плуване. Уикендите се срещат с приятели, понякога ходят на
Витоша. А Рози най-много обича ваканциите на морето с цялото семейство.

Питам ги – кое им е най-трудно в ежедневието, а те ми отговарят, че
живеят нормално, свикнали са сами да се борят с трудностите.

Албена и Емил се запознали в Пловдив. Тя е родом от там. Поканил я на
бал, харесали се и се взели преди 15 години.

Ще кажете – за какво е този пост? Чудесно и мило семейство, да. Но
такива има много – и е така, но и не е. Защото рядко виждаме семейство,
което толкова да се подкрепя, да е усмихнато, но и в същото време да е
толкова специално.

Какво е специалното ли? В това семейство единствена Рози може да чува.
Албена, Габи и Емил са напълно лишени от слух. Знаят и общуват основно
на жестомимичния език. И тук идва мястото на Силвия от снимката – тя е
наш преводач по време на срещата ни.

Рози, макар и най-малка, помага на всички. И на кака си, например
обяснява й какво казва инструкторът по плуване. И на майка си – ако
някой й звъни по телефона или когато гледат новини и няма жестов превод
или субтитри.

Габи е учила в масово училище. И продължава и в гимназията така. И
двамата родители са убедени, че това е много по-добре за детето им,
отколкото да е изолирано в специализирано училище за глухи. Тя се
чувства изцяло интегрирана и добре приета от съученици и учители.
Усмихва се свенливо, когато заговаряме за мечтите й. Рисува добре, обича
да чете, спортува, снима. Още не е избрала с какво ще се занимава като
порасне.

Животът на Емил и Албена е не лек, но заедно го изпълват със смисъл. В
ежедневието с децата помага много и майката на Емил. Например на
родителски срещи ходи само тя.

Технологиите са променили много живота на глухите. Защото са им дали нов
начин за активно общуване. Макар общността да не е сплотена, тези хора
намират начин да се интегрират и успяват да живеят достойно.

В края на срещата ни Габи ми казва, че за нея семейството е най-ценното
– споделянето, разговорите, подкрепата. Замислих се колко мъдрост има у
това дете и колко сила. И колко е хубаво да се случва това, въпреки
трудностите.

Ще продължа разказите си за тези прекрасни хора. Благодаря на Силвия за
превода.
Тази публикация е част от доброволческата ми подкрепа на кампанията на
Верея За повече здрави семейства – https://semeistvo.vereia.bg/

460 000 българи живеят с диабет, по данни от миналата година. За жалост случаите на деца с диабет зачестяват. Това се дължи и на храненето ни, на стреса ни, но и на слабата ни двигателна култура и липса на системни навици за спорт у по-голяма част от населените ни. Казвам го с тъга. Затова и пиша тази публикация.

Всяка година на 14-ти ноември се отбелязва деня за борба с диабета. Тази година бях поканена на интересно събитие задецата с диабет и тейните родители и семейства в Двореца на щастливите хора в София. На събитието бяха споделени вдъхновяващи истории на успеха. По-късно се случи и този (на снимката) флашмоб с пускане на сини балони – вече традиционно събитие.

Вярвам, че ако всеки вземе мерки за себе си (не е лесно, знам …) и е по-отговорен към храненето и движението, както и ако всеки, който знае за диабета намери начин да сподели с повече хора как да се предпазим – този свят ще е едно по-добро място за всички.

Ура за Ива и Йоана, които разработват Jamba – един специален проект, с много смисъл и с нужда от подкрепа от всеки от нас.

Разкажете как се роди идеята за jamba.bg? Как се случи, как се развива до момента?

Хората казват, че една хубава и смислена идея никога не отива само в една глава, но пък съдбата рядко дава шанс на тези двама-трима човека заедно да случат въпросната идея. Може би ние сме едни от малкото късметлии, които са имали подобен шанс 🙂

Двете с Йоана се срещнахме преди около 3 години, когато и за първи път имахме възможността да се запознаем отблизо с хора с различни възможности, да комуникираме и да работим заедно с тях. Веднъж двете се заговорихме и се оказа, че точно по едно и също време сме си мислили, че в България има огромна нужда от създаването на организация, проект, инициатива или просто нещо, което да има за основна цел осигуряването на равен достъп до образование и старт на професионален път за хора с различни възможности /така ние наричаме т.нар. група ”хора с увреждания”/. И не просто за една от групите, например само за хора с нарушено зрение, а за всички, защото е важно да започне едно обединение в обществото като цяло и хората с различни по вид увреждания да не бъдат допълнително изолирани на малки социални групи, а напротив – да бъдем всички заедно.

Затова и преди година, октомври 2016 г., успяхме да съберем смелост и да започнем реализацията на тази наша смела мечта – JAMABA /”опора” от старолатински/. За това кратко време успяхме да постигнем резултати, които всички са плод на страшно много упорит труд, безкрайна вяра в смисъла на каузата и най-вече благодарение на подкрепата на много хора, организации, фирми, а вече и на институции. Достигнахме до 400 човека, обучихме 50 от тях и 40 вече работят в различни професионални сфери. Имаме още много, много работа, но сме сигурни, че ще постигнем голяма промяна.

Към кого е насочен сайтът и намирате ли достатъчно подкрепа?

Сайтът има две основни целеви групи – от едната страна са хората с различни възможности, а от друга таргетираме и бизнеса, тъй като развивайки нашите младежи, давайки им знания и умения, ние успяваме да преборим и още едно голямо предизвикателство за бизнеса – липсата на достатъчно квалифицирани кадри и постоянното текучество на персонал, с което компаниите ежедневно се сблъскват.
В началото нито едната група, нито друга ни вярваха – мислеха, че сме поредната куха неправителствена организация, която нищо няма да свърши и не срещахме почти никаква подкрепа, но година по-късно все повече и повече хора и фирми се обръщат активно към нас и желаят да действаме заедно.

Кои са основните предразсъдъци или теми, които сте си поставили за цел да преборвате с този проект?

Това, че хората с различни възможности не могат, не знаят, няма как да се справят с нищо. Предизвикателство е отношението на обществото към човек с инвалидна количка или с куче-водач – обикновено свеждаме неудобно поглед или извръщаме глава. Това не е правилно, дори е грозно и тъжно. На първо място трябва да спрем да приемаме хората с различни възможности по този начин. Трябва да се държим с тях като с равни, защото те са равни и имат същите права като всеки един човек. Не трябва да има ние и те. Всички сме заедно на този свят.
Оттам нататък вече работим за осигуряване на равния достъп до образование, работа, професионално развитие и интеграция, показвайки успешните примери.

Добри примери или любопитна случка, за която да разкажете накратко?

Любопитна случка е тази за наемането на работа на нашият първи JAMBA герой. Буквално преследвахме работодателя в рамките на един месец – звъняхме му, писахме му, какво ли не, за да даде изобщо шанс за интервю на нашето момче. След като се запознаха го харесаха много, наеха го на работа и не веднъж сме получавали обратна връзка, че това е най-мотивираният и бързо развиващ се човек в екипа на фирмата.

Какво се случва в момента и как читателите тук и всеки може да ви подкрепи?
Съвсем скоро бяхме много позитивно изненадани от номинацията на Grazia България за престижния конкурс “Жена на годината” в категория Интернет. За нас е наистина чест, че попадаме в подобен вид формат, особено сред още толкова изключителни жени.
Бихме били благодарни на подкрепата на всеки, който вярва в смисъла на каузата на JAMBA 🙂

Jamba – кариера за всички – дайте по един лайк 🙂

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/

да, вече не е новина, но популярната Елиф Шафак ще  е тук в началото на април по покана на Мтел за техните Медиа Мастърс!

прочетох Любов точно преди година, по препоръка на Райна. писах за това тук, но повече от книгата се впечатлих от речта на Шафак на TED. искрено се радвам, че ще имам шанс да я видя и на живо (надявам се).

харесва ми също, че Мтел подаряваха книгата й Любов в някои цветарски магазини на 8-ми март. а също ми харесва, че в предните години каниха все готини автори – Лаура Ескивел и Бегбеде

ето така пролетно в очакване 🙂