Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

• не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
• децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
• децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
• успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
• и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

Имахме всички късмет, защото:

• всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
• всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
• всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

„Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

темата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество

както е ясно – екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес

да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия

защо трудна? защото екипът е съставен от хора, обединени от идея, общи цели, единен дух. а хората извън шаблона са по дефиниция по-различни и по-трудно се сработват в екип.

трудна, но възможна мисия – екип с преобладаващо количество мислещи и извън шаблонни хора би генерирал прогрес по-голям от конкурентен екип, в който един централизирано взима всички решения и не се допитва до никого.

в този смисъл – колко често се радвате на хората извън шаблона, с които работите?

най-важното за всеки бизнес – екипът.

вероятно ще се повторя, но имам чудесен екип! а днес си нарисувахме и невероятна картина – Дървото на живота. ето такива готини хора сме в Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън!

всяко начало е трудно

но когато имаш добри идеи, достатъчно хъс и ентусиазъм в началото на своя бизнес – сякаш имаш и крила. не мислиш толкова за трудностите, за грешките, а действаш, за да видиш първите си резултати постигнати по-бързо

в треската на началната фаза от предприемачеството или започването на нов бизнес понякога се допускат грешки. ето основните, които по-вероятно могат да се избегнат:

– прекален оптимизъм или прекален песимизъм – и двете не са ок ако си в началото. добрите сметки, обмислянето на нещата, реализмът са първи приятели, не ги омаловажавай;

– професионални партньори – в началото с финансите е трудно и това често подхлъзва човек да заложи на самоделки или приятелски услуги на ниска цена, вместо на професионални решения; например добър счетоводител е нужен на всеки етап от развитие на бизнеса, включително и то много силно в началото;

– липсата на фокус – в много бизнес книги и статии пише – фокусирай се; така е и това е особено важно в началото, за да задвижиш нещата добре (Денис пише, и съм съгласна, че на следващите етапи човек вече е добре да не е винаги 100% фокусиран, за да опита да развие по-добре бизнеса си или да стартира нов);

– непоследователност – мда, сериозна грешка; истината е, че започне ли се бизнес може да се случи така, че да нямаш почивен ден месеци, години наред; ако си от хората, които задължително искат да си имат уикенда за себе си, ако не си готов да вдигаш телефона на клиентите си дори посред нощ или се отказваш при първата трудност – това не е за теб;

– личният пример – някои хора, гледали много филми, си мислят, че като започнеш бизнес ставаш шеф и спираш да работиш; истината е, че шеф си завинаги или поне докато имаш бизнеса си; личният пример тук е много важен – идваш първи на работа и си отиваш последен, ако искаш от хората ти да са навреме и да спазват работна дисциплина; сам не правиш нещата, които си им забранил да правят, работиш минимум наравно с тях.

–

писах още: предприемачеството значи решителност, предприемачество и предизвикателства

как да реагира човек на все по-затрупващия ни сняг, заплахи от липса на газ, ток, от финансови кризи, глобални затопляния и всичко останало, което ни грози от тук до края на света – с усмивка

ето как реагирахме ние в офиса днес следобед

ето линк към пълната версия на този снежен човек, чиято единствена слабост е посоката на устните – правилната е краищата нагоре!