На вниманието на:
Сергей Игнатов
Министерство на образованието
Копие до:
Министерство на културата
Регионален инспекторат към образованието
гр. София
Копие до:
Национални медии
Отворено писмо
Уважаеми г-н Министър,
На 30 март в Столична библиотека се проведе национална кръгла маса за детското четене. На нея бяха приети настоящите препоръки относно насърчаване на четенето от деца в училищна възраст:
– Да залегне в учебните програми задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас.
– Актуализиране на списъците за лятно четене чрез допитване до ученици, родители, учители и библиотеки и по-голяма свобода на учителите в подбора на заглавията и насърчаване включването на произведения от съвременни детски автори.
– Модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна.
– По-голяма свобода на учителите при избора на текстове, които отразяват целите на учебните програми.
– Промотиране на различни форми на извънкласно четене, в които и учителите и родителите да са активно въвлечени.
– По-голяма финансова подкрепа на библиотеките за комплектуване на литература, включена в учебните програми.
Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за оптимизиране на взаимоотношенията между различните институции,свързани с детското четене, за възпитаване на по-висока култура и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.
30.03.2012
София
Follow
Страхотно! Просто трябва да се популяризира това писмо, докато някой в МОН не го вземе под внимание. Ще го постна във фейсбук-групата на блога си и аз.
Бих добавила – ЦЯЛОСТНА промяна на учебната програма по литература, от 1 до 12 клас. Замяна на произведения, които би трябвало да се изучават от студенти-българисти или историци, с архаичен език и ценни от гледна точка на история на българската литература, но ИЗКЛЮЧИТЕЛНО далечни и скучни за децата, с произведения съвременни, актуални и грабващи.
Защото това е пътят децата да ИСКАТ да четат.
С цялото ми уважение към писмото, все пак искам да добавя, че часовете по литература, особено в гимназиална степен, не са, за да се приучават децата да четат, това е част от домашното, предучилищно и начално училищно възпитание. Литературата е учебен предмет, който включва история на литературата, знание за литературните процеси, знание за модели, идеи, направления, разбира се, съобразени с възрастта. Все едно да кажете, че по математика трябва само да се учи смятане, защото другото е трудно и не е нужно в живота, а и за всеки останал предмет важи същото. Проблемът с четенето е свързан с навиците от детство и с безкрайната информация,която наготово залива нашите деца.
Почти съм съгласна. Часовете по литература в гимназията, обаче, не трябва да отучват големите деца да четат. Целта не е да ги превърнем в професионалисти-литературоведи, а да им покажем, че книгата е ценен и добър приятел през целия живот, че проблемните ситуации в живота могат да се преодоляват с мисъл и общуване, а не само със сила, че в книгите е събрана мъдростта на света… Или не е така?