прекратете абонамента си за кабелна телевизия

5447Валя е в 11-ти клас, а има толкова знания, богата култура, мъдрост, че почти всеки роден политик (и не само!) може да й завиди!

„Струва ми се, че част от българския ни манталитет е да обвиняваме другите за собствените си нещастия и проблеми. Дали на прицел са министър председателя, мюсюлманите, отоманското робство, Европейския съюз или ромите, сякаш никога не отчитаме собствената си отговорност.“

Валя е активна и мислеща, непримирима към нередностите и несправедливостите, но за разлика от повечето само мрънкащи хора, тя си набелязва цели и задачи и действа

„Относно това, кога осъзнах, че нетолерантността срещу ромите трябва да се обозначи като неморална и дълбоко грешна – получих покана за група „Да спрем циганизацията на България“ във фейсбук. На стената на групата видях хиляди злобни нападки, заплахи и псувни. Това, което най-много ме озадачи бяха авторите на тези коментари. Те не бяха тийнейджъри, заблудили се, че е „куул“ да мразиш и тормозиш по-слабите. Членовете на тази група бяха възрастни, завършени личности, които открито парадираха с расистките си виждания.
В този момент осъзнах, че обществото ни е дълбоко отровено от тази омраза.
Първата ми реакция бе да уведомя полицията – на страницата имаше стотици смъртни заплахи. След това започнах да звъня на телевизии и вестници, изпратих материали по темата на няколко онлайн ежедневници. Исках да предупредя хората, че тази омраза ескалира и ще завърши кърваво (което и стана в Катуница).
Следващият ми ход бе да проведа дискусии в Увекинд и още две софийски гимназии.“

България ще стане добро място за живеене, когато на власт дойдат хора, които я обичат. Само образованите, млади и активни хора могат да революционизират една страна.“

пожелание към младите хора тук: „Анализирайте, мислете критично, прекратете си абонамента за кабелна телевизия.

цалото интервю с Валентина Миланова – в Diploma.bg

цигани, цигани, ама българи

темата за малцинствата, които може би вече не са малцинства, но всички делим тази държава нещо набъбва в пространството за пореден път

„ще те дам на циганите“ освен традиционна реплика на доста родители у нас и до днес (за жалост) е и заглавието на много добър материал по темата на Дойче Веле

успоредно с това Мартин Ралчевски се възмущава, че Майкъл Палин представил България като циганска държава, под материала има много много коментари, едни в подкрепа на Ралчевски, други – на Палин, отново има изписани БЪЛГАРИ, има и обидни думи за циганите

и част от коментар: че тая британска телевизия е показала България като най-толерантната, най-високоразвитата държава с изключително високохуманен народ, защото от Лондон до Истанбул циганите не живеят така свободно, както си разбират живота, освен в България

не, не ги обиждам като ги наричам така, роми е доста лицемерно, според мен. с колкото такива хора съм говорила – не ги е срам да си кажат че са цигани, и предпочитат пред „от ромски произход“. предполагам темата тепърва ще става все по-актуална. ние междувременно просто си траем. всички, най-вече политиците

истината все пак е, че и циганите са българи, може би дори БЪЛГАРИ

заслужава си да се прочете и коментара на Виктор към бис за осиновителите на циганета

бис за осиновителите на циганчета

този пост чака отдавна. присети ме за него постът на Майя Маркова (и постът на Веско – Циганче), а и заглавието се намери

една зимна сутрин, на софийското летище семейство се готвеше да отлети далеч. майката и бащата изглеждаха американци, дечицата изглеждаха циганета. малкото се оказа на 3, но видимо бе наполовина, а голямата на 5, тя бе по-добре и почти издаваше възрастта си. момиченцето махаше на излитащите в сумрака самолети и светлинки. повтаряше си една и съща дума постоянно. момченцето се бе впило в майка си, гледаше в смесица от уплах и благодат. семейството изглеждаше щастливо. бащата снимаше децата и ги галеше. майката бе грижовна и любяща. децата бяха сладки, като всички деца. не разбираха какво им говорят родителите им, но като да се чувстваха спокойни и обичани.

предложих да ги снимам четиримата и се заговорихме. отиваха си у дома, в Америка. там ги чакали другите им 5 деца. завидях на спокойствието и нервите им да се борят повече от година и половина с бюрокрацията, за да спасят тези две деца. защото наистина дези две деца бяха спасени. отиваха си у дома.

и ми стана усмихнато и уютно за тези деца. защото вече имаха бъдеще.

други приятели осиновиха тук, в България, две момченца. някои биха казали, че са от ромски произход. прекрасни деца. днес вече приличат на родителите си и това че са мургави не ги различава никак, ама никак от всички останали мургави българи.

а други пък имаха след големи мъки зелена светлина да осиновят, но държаха на русо момиченце около 6 месеца, та още чакат …

писах и преди по темата, например за Могилино, което го забравихме, и пак за Могилино