уж всеки народ заслужава управниците си, но това днес вече преля всяка чаша и всяка наша заслуга. Радой Ралин писа мъдро навремето „Не ме е страх от Министъра на културата, а от културата на министъра!“ сякаш е визирал Веждито … или на България й е писано да има все прости министри на културата?!

медиите удариха дъното с тази публикация. всички, свързани с въпросното гнусно издание незабавно да се самосезират, разкарат и в доброволчески труд в полза на обществото да метат улиците до края на дните си!

Рашидов ни засрами! обиди! оскверни!

оставка! веднага!

ако споделяш виждането ми, не си спестявай усилието, пиши още сега с искане за оставка на press@mc.government.bg

още писаха Дневник, Яна Тавание – отворено писмо до Бойко Борисов

много хора започват своя бизнес докато работят другаде. това е нормално. работят нещо, за да изкарват прехраната си, набират опит и знания, понякога не са достатъчно уверени, че наистина трябва да се захванат само с бизнеса си. често това е ок. но има едно голямо „но“

ако работиш другаде на добра заплата и добри условия вероятността да не успееш да излезеш от зоната на комфорт и наистина да развиеш своята бизнес идея намалява рязко. колкото повече отлагаш – толкова по-малко вероятно е да се случи наистина да започнеш своя сериозен бизнес. иначе винаги начинанието ти остава „между другото“. да, предприемачеството значи решителност.

даработиш другаде и да имаш свой бизнес е като да си женен и да имаш любовница. официалната ти жена е тази, която ходи навсякъде с теб, а на любовницата отделяш малко време, скрито-покрито е и не можеш да й се отдадеш напълно. затова – или работата или твоят бизнес. в един момент си поставен пред избор, важен избор. и както казва Сет Годин – не ти се дава нищо, сам избираш.

ако не си готов за тази отдаденост на своята бизнес идея, на твоя предприемачески импулс – по-добре не започвай нищо. но вземеш ли решение – действай.

за предприемачество писах още:
жените са много добри в бизнеса
новите предприемачи на България