Защото бързахме да забравим.

995777_10153121510820386_418729799_n

Много пъти се питаме: Защо ни се случва всичко това? Защо трябва да страдаме? Защо сме най-бедните в Европа? Заслужаваме ли го?

Всичко, през което обществото ни минава през последната година, през последните 10, през последните 25 години е защото не си взехме уроците овреме. Защото бързахме да забравим.

Бързахме да забравим страха, който беше дълбоко във всеки от нас, загнезден, впит, унищожителен страх. Страх като обратното на живота.

Бързахме да забравим срама, който произтичаше от страха. Дълбоко в нас. Срам от себе си, от неспособността си да се съпротивим на страха. Срам като обратното на достойството.

Бързахме да забравим времето на несвобода.
Времето на липса на думи.
Времето на липса на личности.
Времето на отсъствие на Аз-а.

Затова се отзовахме в собствения си капан – от бързане. Затова и продължихме да търсим зависимости, защото така бяхме израсли – като птици в клетка. Те, както е ясно, мислят летящите, свободните, за болни.

Дали всичко свърши? Или имаме да учим още уроци? И дали не е време да си припомним и да не оставим в забрава важното, от което все още имаме да взимаме поуки?

/снимка: Комитата/

ОСТАВКА за авторите на учебника по музика за 4-ти клас!

internet-muzina

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

„няма нужда от мечти“?!

ОСТАВКА!

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артур и цигари в учебника по рисуване

срам. ууу за ас на унсс

академичният съвет на УНСС към студентите си по повод окупацията им от днес: „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“

срам

IMG_1773

емигрирайте, не пречете на колегите! wtf?!
#оставка

оставка за Рашидов! срам за България …

уж всеки народ заслужава управниците си, но това днес вече преля всяка чаша и всяка наша заслуга. Радой Ралин писа мъдро навремето „Не ме е страх от Министъра на културата, а от културата на министъра!“ сякаш е визирал Веждито … или на България й е писано да има все прости министри на културата?!

медиите удариха дъното с тази публикация. всички, свързани с въпросното гнусно издание незабавно да се самосезират, разкарат и в доброволчески труд в полза на обществото да метат улиците до края на дните си!

Рашидов ни засрами! обиди! оскверни!

оставка! веднага!

ако споделяш виждането ми, не си спестявай усилието, пиши още сега с искане за оставка на press@mc.government.bg

още писаха Дневник, Яна Тавание – отворено писмо до Бойко Борисов

срам. Салман Рушди

години след Сатанински строфи попаднах случайно на срам на Рушди
след Орхан Памук бях силно изкушена да мина още малко по-на изток и срам ме отведе по магически и в същото време много модерен начин натам

действието се развива в Пакистан, има политически линии, но е като приказва от 1001 нощ, поднесена без свян и със силен акцент върху детайла, една плетеница от истории, хора и техните съдби, мисли, чувства

за пореден път открих за себе си колко е малък светът и колко еднакви сме хората, без значение къде именно сме родени, дори без значение на религията или културата, в която сме възпитани

срамът и безсрамието са еднакви навсякъде. хората са еднакво чувствени или безчувствени, еднакво лицемерни или истински отдадени

ето малък откъс, който може да ни накара да се замислим дали Рушди говори за град в Пакистан, България или другаде:
„Застроиха новата столица с бетонни кутийки – паметници на нетрайните ценности и еснафщината. Куполът на джамията, който напомняше на земното кълбо, бе започнал да се пропуква и колкото и да се надуваха и пъчеха околните нови постройки, те също бяха започнали да се разпадат … по тези краища демокрацията дълго време не бе желана гостенка и сега напираше да си навакса.“

срам

На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!

Срам, Салман Рушди

изоставените деца на България – продължение

година и малко след големия шум Могилино от блога на Илла и подочуто от bTV стигам до
Exposing Europe’s guilty secret: the incarcerated children of Bulgaria

част от коментарите под материала: „How can the Bulgarian government be allowed to decide who lives or dies?“