Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев
разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки
„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …
това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“
скоро и интервю с Деян Енев
описанието ти ме грабна! мисля да направя изключение от предубедеността си по отношение на българската литература 🙂 иска ми се да имах повече от съвсем детски спомени от онази софия и винаги съм обожавала това кротко и хармонично очарование в ежедневието от онова време или поне от „таралежите се раждат без бодли“ хах 😀