с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂

ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):

най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана

най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂

най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“

мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …

ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!

осъзнавам – има риск да стана досадна със социалните теми, по които пиша и никой да не чете блога ми, но какво от това …

получих по мейл следното предложение и го поставям тук с надеждата да достигне до правилните хора:
"ЕНЕРГИЯ АД-Търговище. Търсим млади хора,лишени от родителски грижи за да им осигурим работа в нашата фирма.За целта е нужно да имат технически познания и да са завършили десети клас.“ – пишете ми ако трябва да дам координати на фирмата.

днес говорихме с Виктор за компютрите и незрящите (те нямат против да ги наричат и слепи) – Виктор много помага на останалите незрящи да се сдобият с компютър и да се научат да работят с него; за да не каже, че само него хваля веднага добавям и другият голям борец на този фронт – Хюсеин Исмаил

за незрящите компютърът (и Интернет) е много повече от това, което е за нас, зрящите; преди години, когато водех предаване в RFI направихме кампания хора и фирми да даряват старите си компютри на незрящи, които не могат да си го позволят и кампанията претърпя неуспех – намерихме само 1-2 компютъра, които Виктор грижливо преинсталира и разпредели между хора, които наистина имаха нужда от това; е, няколко години по-късно ситуацията не е много по-различна и защото твърдо вярвам, че Интернет е по-силна медиа …

ако имате стар, но все пак работещ компютър (пък било то и без монитор), вместо да събира прах и да отлагате от ден за ден изхвърлянето му, по-добре го дарете още сега, преди окончателно да е остарял морално или на социално слаби около вас, или в някой дом (тук писах за детето в дома в Долна Баня как си купило компютър) или на незрящите (сайтът на Виктор е http://bezmonitor.com/)