какво ни донесе Дядо Коледа

5

след голямото чакане и подготовка Дядо Коледа дойде и си замина. каквото можа – направи. каквото имаше да носи – донесе.

на едни – преяждане, на други – препиване. на едни – самота в мрежата. на други – часове пред телевизора. на едни – подаръци, на други – приятелства. на едни – време за сън, на други – безсънни нощи.

Дядо Коледа е справедлив – на всекиму – заслуженото. останалото – сами си го правим.

хайде, изключи телевизора

No_TV

когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия).

медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, и по света) продължават да правят журналистика. наемат палячовци, за да забавляват народа. а успоредно и го плашат, унижават и мачкат.

мда, ясно е, че медиите (всички медии класически) са пред голяма промяна. възникнали като източник на новини, издържащ се от тираж днес се превръщат в динозаври, имащи нужда от много храна, от всякакъв порядък, ежедневно. от свежа кръв. наричат го „истории“ и не се свенят да стигнат мнооого надълбоко. медиите са основен инструмент за пропаганда, промиване на мозъците на хората и насочване на общественото внимание в друга посока.

изумително е колко хора знаят, че това е така и въпреки това консумират в големи дози. мда, води до пристрастяване. като цигарите, на чиито кутии пише, че от тях се умира, ама какво от това.

хайде, изключи телевизора.

снимката намерих онлайн.

важната статия на Дойче Веле – Българи, изключете телевизора!

точно преди година писах и защо не гледам телевизия

с уважение към хъм хората. живите и умрелите.

Мишо е написал много силен текст „Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?„.

темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя – защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за жертвите. нещата напоследък излизат извън контрол. и нека уточним нещо изключително важно, което в жаждата за зрелищни новини убягва масово – и мъртвите, нищо, че не са живи, имат достойство, което трябва да бъде пазено. и са хора. техните близки – също. достойнство.

това достойнство трябва да пазим всички. и медиите, и полицията, и близките, и съседите.

„Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

  • Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – „убитото дете“, „изнасиленото дете“ и т.н.
  • Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
  • Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?“

в допълнение отказвам децата ми да попадат на подобна информация – снимки по вестниците, видео в новините. вчера едно дете на 7 пищеше панически в басейна при всяко мяркане на решетка под водата и майката се оправдаваше „много му повлияха онези новини …“. категорично смятам, че децата (под определена възраст) не бива да гледат новини по телевизията. кадри, в които се показва кръв следва да се дават след 10. отговорността не е нито само на медиите, нито само на родителите. отговорността е на всички.

писах още: колко не са хора хората в медиите и в какво сме превърнали децата си

защо не гледам телевизия

img_1574

не гледам телевизия защото:

– имам цял куп по-интересни неща за правене.

– не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието.

– не искам да ми се налага агресивно и еднопосочно какво да харесвам и какво да не харесвам най-вече с рекламите, но и с многото скрити реклами;  повечето реклами са ми любопитни професионално, но показват стандарт, който може да подтисне мнозина и да ги доведе до депресия и страх. страхът убива развитието.

– не искам да изживявам през погледа на турски / латино сериали най-съкровените или по-обикновени моменти от моя собствен живот; една перфектна любов на филм, неистинска, една перфектна сватба, едно перфектно погребение създават миражи. хората сравняват с действителността, в която са ежедневно, депресират се и се страхуват. а страхът, както вече е ясно – убива развитието.

– не искам темата ми за разговор с приятели утре да е какво се случи в сериала днес, предпочитам да си говорим за как да променим света, а не как да влезем още по-яко в матрицата;

радва ме, че повече и повече хора не гледат телевизия (средно у нас в момента по данни на Маркет тест около 18%. това е съзнателен избор, а не невъзможност да си позволят устройството). докато още и още други имат работещ нон стоп телевизор в хола, в кухнята, в спанлята и в детската. това не го разбирам.

но – всеки е свободен да избира. аз избрах. и имам цял куп интересни неща за правене – като например да порисувам с децата си, да омеся питки за вечеря, да излезем в парка, да блогна тук или да се посмеем на чаша вино с приятели, с които променяме света.

бабите да си гледат внуците

бабите* преди месеха баници – днешните ги купуват замразени

бабите преди гледаха пилета и от тях правеха пилешка супа – днешните набързо – с кубче бульон или малки тайни

бабите преди варяха компоти, правеха лютеници и туршии – днешните търчат по намаления за същото в хипермаркетите

бабите преди готвеха първо, второ и трето – днес купуват пица на парче

бабите преди си гледаха внучетата – днес бабите гледат сериали

разглезиха ли се днешните баби? нещо много бързо привикнаха към някои аспекти на новото време. може преди да са били претоварени, а днес да искат цялото си време за себе си. уж не разбират от технологии, а с телевизионното управление се справят чудесно. и са много заети.

но нека им кажем на бабите, че да гледат внуците си е привилегия и чест. да гледат внуците си не е задача за отмяна на младите, а за общуване с приятели на живо, вместо с айшета и индришета. пълноценно, добро и дори полезно, много полезно общуване за двете страни. защото каквото баба ти те научи, друг не може да те научи. това е опит. това е светоглед. това е мъдрост.

е, баби, бъдете си баби, а не модерни, а?

не, няма да говоря за бабите на форум Родителство, макар темата да ми допада. ще говоря за децата и Интернет, друга моя любима тема. е, този пост имаше за цел да ви прикани да присъствате, но май вече няма смисъл, защото местата свършиха. ще се видим на 25-ти с късметлиите, сдобили се вече с билет.

*говорим за баби, но и дядовците да не се ослушват!

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами

гост-блогър – моят добър приятел Виктор

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами, а ако са достойни и със силен характер, трябва да се удавят, като оставят на брега горната си дреха и предсмъртно писмо. Това беше според мен внушението от един филм, който снощи телевизия BTV излъчи.

Седя си аз, редя си книжки и си ровя по диска, и дочувам нещо за сляп, ослепял, реплики от сорта „Когато разбрах, че ще ослепея…“ и т. н. Това ме засяга лично, обижда ме, защото аз се имам за достоен мъж, винаги съм се бръснел сам, и преди да ослепея и след това, а предполагам, че повечето слепи мъже спокойно се бръснат сами, при това не по-лошо от виждащите. Нека хората от тая телевизия заповядат, да им покажа, може да донесат и бръснач, ще го използвам по предназначение.

Преди да ослепея, или по-точно, когато разбрах, че ще ослепея и аз съм мислил за самоубийства, но ето, жив съм, и какво сега излиза според внушението във филма? Слабохарактерен съм, защото не съм имал мъжеството да се удавя.

Според мен с излъчването на този филм телевизия BTV уврежда доброто име на всички слепи мъже, представя ни пред света като хора, които не умеят да се избръснат, а когато опитат, нарязват се страшно и в крайна сметка се самоубиват, при това не се гръмват в банята, а отиват да се удавят. Ами какво ако няма наблизо водоем?…

И така, прочее, смятам да поровя и да изпратя копие от това писмо до и-мейл на BTV, да поискам да ме реабилитират, като в някоя от централните си емисии съобщят, че слепите мъже се бръснат спокойно, дори могат да бъдат полезни на обществото и не е необходимо да се давят. И изобщо не ме интересува това, че филмът не е правен от BTV, и че мнението за слепите мъже на екипа на телевизията може би не съвпада с внушенията във филма, че аз не съм схванал сюжета, не съм вникнал в сложните мисли на режисьорите, сценаристите, каскадьорите и дубльорите… Нито пък ме интересува, че Слави Трифонов май търсил щраус, който да се съгласи да го носи на гърба си, че да влезе по-зрелищно в студиото. Още повече, че сигурно още има следи по интернета от онова време, когато се разчу, че шоуменът Слави щял да ослепее, та даже хората взеха да ме питат как да му записват книги в MP3, че да слуша.

А сега ще се поинтересувам има ли някаква възможност да се обърна към съда, за да поискам чрез него от телевизия BTV да си понесе отговорностите по този случай.

Иначе, в тая телевизия нямало агенти на службите на тоталитарната държава, милиционери, какви там още. Хубаво, браво.