Мирослав Пенков – един земен, спокоен, много несуетен и силно отдаден на литературата млад човек. очарова ме книгата му на изток от запада, която излезе преди седмица. омая ме с историите си, с откровеността, с напевността – на ситни стъпки на моменти, на протяжна родопска мелодия в други. България разказана в последните й 200 години през погледите и ежедневието на обикновените хора.

корицата е великолепна. от шведското издание на книгата. включва детайли от всички разкази. куполите вкарват лека заблуда и руски привкус, но в текстовете няма такъв. те са тук. тук и сега, дори да ни рвъщат на моменти в миналото.

макар навсякъде да хвалят най-много как купихме Ленин – за внука, който купил тялото на Ленин от eBay и го изпратил подарък на дядо си – заклет комунист (включен от Салман Рушди в сборник с най-добрите разкази на Америка за 2008-ма), моите два безспорни фаворита са на изток от запада и нощният хоризонт. не искам да разказвам за тях. трябва да се прочетат. трябва.

„Така свиреха двамата, часове дълги, дълги дни. В кръг около струга танцуваха, а по лицата им сенки от думи трептяха. Горяха на Кемал гърдите и пръстите й горяха. Навън излизаха двамата преродени. Свеж въздух ги срещаше и залези тъй ярки, че не потърсеше ли Кемал в бащините прегръдки спасение, щеше слънцето сигурно да й ослепи очите.

Ала той спасение не й даваше никакво.“

Follow