мълчанието като форма на самоизява

в продължение на предния пост, понякога си мисля, че мълчанието показва по-силен дух и е по-въздействащо като форма на самоизява от скандала

скандал или мълчание?

или зрелият човек преглъща всичко и минава напред?

7 thoughts on “мълчанието като форма на самоизява

  1. Каквото и да правим е форма на самоизява – когато се храним, когато сме заедно с приятели, когато подхващаме задача за изпълнение, когато казваме „не“..
    Светосензитивността ни е различна; също избора който правим. Това не ни прави непременно без/отговорни, добри/лоши, криви или прави.
    Това просто представя разбирането ни за ситуацията.

    И сме отново на познание.
    Не всички са имали шанс. Да се допрат до знанието, да общуват с толерантни хора, да не познаят насилие в най-ранна възраст. Да растат в сигурност, обич и зелени поляни.

    В крайна сметка
    всяко изпитание е тук за да тества познанието ни.
    И аз се питам пак, какво научавам от ставащото ?
    Какво научавам за себе си, най вече.. защо реагирам както реагирам

    Не знам какво прави зрелия човек, защото не познавам какво дискутираме. В името на принципа, зрелия човек учи – от всичко, от всекиго и излиза по-толерантен. Излиза от ситуацията с образа, който има за себе си.

  2. Скандалът е връхна точка на рекламната кампания (за справка: Стоунс, Хауърд Стърн, Парис Хилтън, а защо не и проф. Вучков). Докато мълчението не носи НИКАКВИ РЕКЛАМНИ ДИВИДЕНТИ. Нещата имат все пак и едно такова измерение.

  3. не знам дали да мълча или да викам. като мълча, нищо не променям. като викам, слизам на нивото на простака. всичко зависи от търпението на интелигентния човек, който хем иска да се справи по-най-добрия начин с една ситуация, хем не иска да го тероризира идиотията. ето какво имам предвид и мисля, че е добър пример по темата: http://blog.acrista.com/?p=460

    лично аз си замълчах в залата, но мисля, че вече трябва да се направи кампания по въпроса.

  4. Отговора не е еднозначен, защото както казва in2h20 всичко зависи от ситуацията.
    Но в общия случай скандала не носи нищо позитивно и конструктивно.
    И за да запази душевния си мир и настроение, финния и деликатен човек би трябвало да избере мълчанието.

  5. Бих се съгласила с in2h20 с малки резерви – не съм сигурна, че непременно търсим самоизява, ако „самоизява“ означава вид послание. Дали правим скандали или мълчим, или изрязяваме мнение по какъвто и да друг начин, не винаги отправяме послания. Смисълът на живота не е само в отправянето на послания. Макар да възприемаме другия само като поредица от кодове, като низ от послания, другият не е единствено източник на послания, той е нещо много-много повече.

  6. съгласна съм с Illa, малко семплифицираме понякога или по-скоро винаги, за да ни е по-лесно, но картината е доста по-мащабна от това, което виждаме от нея

  7. Мълчание или скандал, а просто можем да поговорим. Тези дни и аз се сблъсквам с мисли по въпроса … мълчанието, според мен е по-неприятната форма … а тук пък ме връхлитат мисли по отношение на език и мислене … мислене и език …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *