няма да коментирам другото „4етене“ (вече писах за него тук още в началото му и си казах мнението), но ми харесва инициативата на Eneya и се включвам без покана
ще изброя някои книги, които харесвам и са оказали силно въздействие върху мен (предполагам най-вече в по-младежките ми години, тези всичките или почти всичките са четени около 20-те), без да ги подреждам по степен или важност и като си оставям вратичка да допълня когато се присетя за още някоя
Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд и всичко от Оскар Уайлд
Майсторът и Маргарита на Булгаков и всичко на Булгаков
Любов по време на холера на Маркес и всичко на Маркес
Quo Vadis на Сенкевич
Махалото на Фуко на Умберто Еко и всичко от него
много харесвам и съм чела по няколко неща от Кафка, Камю, Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Капоти, Селинджър, Рей Бредбъри, Пастернак, Моъм, Мураками, Орхан Памук, Набоков, Кундера и изпускам сигурно още
не знам кой е най-великият или най-любимият роман, мисля, че има нещо не добре поставено още в самото питане, а освен това защо трябва да имаме любим роман, какво значи любим роман – онзи, с който сме изкарали 6 в 8-ми клас или който препрочитаме честичко, или от който сме извадили най-много цитати в тетрадката …, значи ли това, че имам любим роман, че съм учена, начетена, че обичам да чета или съм по-различна от останалите и ако не съм и нямам любим роман и не чета книги дали бих се трогнала ако разбера, че еди кой си роман е любим на теб или на хората по принцип?
любопитна съм за любимите книги / автори на Илла, на Дачи (после и за поезия ще питам и знам, че там ни съвпадат донякъде вкусовете), на Юнуз и който още поиска да се чувства поканен или е прилъстен от темата
Йей, радвам се, че се включи. 😉
И ми харесват посочените книги.
Гръцка митология. Ако трябва да се загубя на остров за неопределено време и имам един шанс да взема книга от библиотеката си, тя ще е.
Любимите автори се променяха през годините; сричането по Сендов почваше с кратки стихчета. По-сетне, като навършихме седем, продължихме да четем на руски. Там някъде ни показаха и старата азбука, и латиницата (дето бе странни знаци на цифри ??!).
Тогава и днес, буквите са таен код. Книгите – пътешествие с отключване през кода.
Джани Родари и Астрид Линдгрен влязоха в малкия ми свят, за цвят и вдъхновение и от тогава не са го напускали.
Книгите с приказките на народите са другия рафт, който ревностно вардя.
От българските класици мисля че първо забелязах детските автори, изненада, изненада. Да пишеш за деца е като да градиш нация – вчера бе така, днес е вярно, а за утре е лакмусен тест за талант.
Вечният ми бг избор ще е Димитър Талев.
Още не мога да повярвам как е било възможно по „бг роман“ да се направи най-лошия бг филм, а по лишения от всичко Време разделно, единствения бг филм що-годе поносим за гледане. Филмът не е обяснение за импотентността на автора на романа, нито прави историята вярна.
Първият ми верижен прочит бе Стайнбек. Оттогава Кръстан Дянков ми стана нещо като икона. Валери Петров е другия фантастичен преводач на български, от последното поколение рицари на словото.
Най-новият верижен прочит е Сти Ларсон. Надявам се някой в бг да седне и обърне шведския на кирилица.
Да се готви Arnaldur Indriðason.
Книгите,
както и филмите
както и музиката
пристигаха с приятели
и ми ставаха приятели.
Когато чух Петър Увалиев да говори български, си помислих че всичките години четене, говорене и писане на родния ми език трябва да се били сън.
Така пише Орхан Памук – отчайващо красиво.
Останалите автори/книги са от дефиницията за добър текст „..сядаш, отваряш една вена и почваш да пишеш“..а аз съм от дефиницията „ненаситни за красиво слово читатели“
Господи, който си в небесата
вземи каквото искаш, но ми остави дневния ми текст (молитва преди сън, анно2009)
Предаването бе опит да се намери нещо дето е общ знаменател за нацията. Е, провали се. Нацията е без общ знаменател. Което я прави почти модерна.
Орхан Памук е чудесен автор, твърде малко съм чела от него обаче.
А Астрид Линдгрен така и не ми стана любима авторка. Не знам защо. 🙂
Гръцката митология ми е твърде сапунена като история. 😉
ако трябва да съм честна гръцката митология изгризах из основи някъде около 22-24-тата си година и сега не мога да припаря дори
моят добър приятел Сашо казва, че не може да чете / консумира нищо, писано / създавано преди ерата на Интернет
е, аз не съм толкова крайна но някъде 60-те са ми границата и ми се четат основно съвременните автори
това и правя 🙂
на самотен остров искам Интернет, не книга 🙂
Има нещо нееротично в самотен остров с кабел; идеята не е да се вея с wifi device по прашки, докато чета за забежките на Зевс. Смисълът на усамотението е в прекъсване на връзката с цивилизацията. Или поне, с днешната цивилизация. Ако я исках, щях да си взема Kindle, iPhone и Wii, и като Ди Каприо на „Брегът“ да си губя младостта актуализирайки facebook профила на 2 часа с лошо поставени линкове от surfthechannel, понеже дизайнерите са нещо малко скарани с принципите на ползваемост, дето работят за LinkedIn.
Смисълът на остров гръцка митология е пътуване във времето; опи(т)ване с буквена амброзия и издълбаване на комплексната мрежа връзки между богове и смъртни върху най-близката палма. В онзи древен свят без модерни предразсъдъци обърнати в ценностната система на хомо потребителиус и доста скука между отплаването и пристигането на Одисей и свита, днешните е-дейци намират непресъхващо очарование и вдъхновение за иновационни проекти; всъщност не знам един, дето да не носи име от гръцката митология. Евентуално превода му в римски вариант.
Ако елините не са измислили интернет, то е щото са знаели че слуховете за ефекта на мрежата са силно преувеличени ))) Тяхната идея за безсмъртие не е www, а плодов коктейл
благодаря ти за размишленията, размислиха ме
не искам на самотен остров! 🙂
хехе, благодаря, Жюси. Включвам се с удоволствие.
До няколко дни ще съм готова 🙂
Благодаря за поканата. Ще се опитам да се включа, макар че посочването на любими книги винаги ми е била някаква свръхзадача… 🙂
Какво доживях…Сбирщина на идиотки в менопауза
г-н Ястребовски, не сте много любезен.