двете най-големи прилики: просяците и кочината
просяците. винаги се възмущавам, когато по бул Витоша от НДК до Света Неделя срещна поне 2-3 просяка, това е стандартната бройка, която се оказва нормална и за най-прочутия Парижки булевард – там дори са повече; и нашите и техните (забележка: част от техните са наши) използват чашки картонени lavazza
кочината. при нас за момента е една идея по-чисто като цяло, но сутрин, до обяд там е по-чисто от средното за при нас, поне по централния булевард на столицата, но вечер е истинска кочина
Follow
и защото е март и идва пролетта някак сякаш ни е по-леко и опитвам да гледам по-оптимистично