Времеубежище. Георги Господинов

IMG_9713

Ехааааааа!

С риск да се повторя – влюбена съм в текстовете на Георги Господинов. И наистина вярвам, че е голям писател. И съм благодарна, че продължава.

Времеубежище се чете бавно и по много. И със сигурност остава на нощното ми шкафче още дълго, за да се връщам отново и отново към него.

Времеубежище е космополитен роман. Чете се с много подчертавки, с дълъг послевкус.

Роман послание. Може би дори завещание, дълго писмо към оцелелите утре за лутанията ни, на нас хората днес и през изминалите стотина години. Европейските ни такива. И политически. И човешки. Лъкатушения, несигурности, страхове, търсения, скривания, отсъствия, забрави.

Нямаше по-добро време за този роман от сега.

Писан до края на февруари 2020. Все едно е написан днес. По-актуален, по-модерен (уууу колко не ми достигат правилните думи и колко биха могли да подведат …) не мога да си го представя.

Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще.

Великолепен Георги Господинов. 

Излишно е да пиша повече. Вероятно много е написано. Ще споделя няколко цитата. И ще оставя всеки да го открие за себе си. Защото всеки ще открие себе си в него.

„Колкото повече едно общество забравя, толкова повече някой произвежда, продава и запълва с ерзац-памет освободените ниши. Леката индустрия на паметта.“

„Предполагам, че през 1968-ма още не е имало 1968-ма. Всичко се случва години след като се е случило… Трябва време и разказ, за да се случи онова, което уж се е случило вече …“

„В крайна сметка баналното винаги побеждава, тривията и нейните варвари рано или късно нахлуват и превземат империите на тежките идеологии.“

„Толкова много места, на които ме няма. Светът е пренаселен с отсъствието ми.“

„ако съществува някой, който го е обичал, значи все пак и него самия го е имало, макар да не си спомня много от себе си“

Вероятно е повече от ясно – прочетете Времеубежище.

п.с. браво и за корицата на Христо Гочев и за рисунките на Недко Солаков, и на Жанет 45 браво

Как спестявам време и за какво давам спестеното

IMG_3077

В последните години преосмислих понятието си за време и осъзнах, че то е най-важното, с което разполагаме всъщност. Всичко друго е достижимо по един или друг начин. Времето, което да имам за най-близките си, за приятелите и семейството, за себе си!

Опитвам се да отсея важните от маловажните неща – никак не е лесно, да! И да откажа повечето неща, които ми крадат от времето и не ми позволяват да правя това, което предпочитам да правя.

Интернет. Едно от най-времеемките неща, дори без да се усетим, е времето онлайн. Уж само да погледнеш това, само да си видиш мейла, само да качиш една снимка … уаууу какъв крадец е Интернет! Затова прилагам редовно диетите, за които вече съм споменавала. (Тук разказах за дигиталната ми диета)

Домашните задължения. Това също яде доста време, но ако се опитаме да разпределим между всички у дома задачите е една идея по-лесно. (За това още не съм писала, но може скоро)

Пазаруването. Ухааа … колко време отива в уж набързо купуването на хляб, на кафе или на нещо друго, необходимо. Опашките, чакането на касата, пък после и за самото плащане. Досадно. Затова и потърсих решение в по-бързо справяне и картово плащане, безконтактно, за да намаля времето и за себе си и за останалите ненужни формалности. (Тук разказах за коледното пазаруване без напрежение)

IMG_2568

Много хора и сега ме питат – как се справяш?! Бизнес, семейство и деца, пък и два блога, и НБУ, и книги, и градина … Всичко е само в моите 24 часа. Толкова, колкото са и вашите. И всеки сам решава как да ги уплътни, как да ги подреди, как да ги приоретизира за себе си.

За 2018-та си пожелавам повече време и по-успешно справяне с всички маловажни неща, за да имам повече време за нещата, които обичам да правя:

  • за спорт и движение,
  • за ченете, книги и рисуване,
  • за градината, семената и цветята,
  • за децата и игрите,
  • за срещите с приятели, семейството.

Обещавам на себе си:

  • по-малко време онлайн,
  • почти никакво време за хора и неща, които са „черни дупки“ и само теглят време и сили, нямам нужда от това,
  • по-малко време в чакане и досадно  нищоправене.

Така ще съм и по-усмихната и по-доволна.

Да бъде!

А вие как си намирате време?

 

Диета. Дигитална диета. Моята дигитална диета.

18199436_10155293713158988_1707234569387704121_n

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе 🙂

Как може съвременният човек без дигитални устройства, без Интернет. Още повече ако човекът е Жюстин и работата й е да е онлайн. Ами може! Ето ще поразкажа как и защо.

Преди две години имах своята първа и то доста сериозна дигитална диета. Изкарах август месец 2015-та без устройство. В този пост съм разказала по-подробно за този мой експеримент.

А тук разказвам за моите първи 7 дена без мобилен телефон.

Е, това бе преди две години. Мислех си ежегодно да го правя, но явно съм прескочила 2016-та 🙂 Затова пък сега преди Великден 2017-та изкарах едни 10 дена със силно редуциран достъп до социални мрежи и Интернет. Имах максимум по 15 минути на ден онлайн (все пак в работно време) и използвах най-вече служебната си поща и банкиране. Е, отрази ми се чудесно. Пък и Томи ме научи как да следя на мобилния си телефон колко време съм отделила дневно и седмично за twitter, instagram и facebook.

Като цяло не беше трудно да намаля времето в този период.Основната трудност идваше от това, че много, наистина много хора, непознати и познати, ми пишат по всевъзможни теми и е някак невъзпитано и не добре, според мен, като не им отговарям на хората.

Самата аз, макар наистина работата ми да е свързана с Интернет и комуникациите, силно се дразня, когато виждам хората да пренебрегват живото общуване за сметка на взиране в устройството си. Не ми е симпатично да има на съседна маса в заведение родители и деца, които цъкат, наместо да си говорят. Безумно е да срещам малки деца, които за да се хранят трябва да са пред таблет и да гледат анимации, защото иначе не ядат. Пристрастяването към социалните мрежи е мнооого досадна работа. Трябва да полагаме съзнателни усилия да не го правим, като човечество говоря, не конкретно за някого.

Може би тук е ред да споделя наблюдение за себе си, че доста по-малко време давам на facebook. Става скучен и монотонен, особено на моменти. Вероятно защото вече е мейнстрийм.

Какво правя с освободеното време ли? Е, не гледам телевизия 🙂 Забавлявам се с моите хобита – с градското земеделие, което е моя голяма страст в последните години, повече време за рисуване и за четене, пък и за приятели! 🙂

Та това е анонс. Пак ще съм на дигитална диета. Затова и сега пиша. Предстоят ми 10 дена с още по-силно лимитиран достъп до Интернет. Моля, мили хора, знайте го. Пишете ми след това и не се сърдете ако не отговарям веднага.

Момо в Младежкия

624-400-momo-teatyr

Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

p_11325_middle

не на боклуците за Коледа

IMG_8495

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници