една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.
ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs
Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.
„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“
образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи
книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също
нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂
знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.
не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂
за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения
децата могат да променят света.
Връзката към TED не работи.
Евгени, благодаря, оправих я 🙂
Странни птици са и не се доверяват на никого
Най-сладкото, дето може да се научи от предприемачите е как се работи в хаос
Хаос е най нормалното им състояние. План е град в Сибир. Рядко имат образование, родителите също са били предприемачи – следват по стъпките им. В Adventures of a Bystander, Дракър ги нарича тези на които дължим развитието си.
Подкрепям те напълно за предприемачеството в ранни години.
Не може всички да сме академия, не бива всички да сме МВА.
Някои трябва да опитва, да се проваля, за да се върви напред.
Типичен пример за бг са издателствата.
Предприемачи не се създават. Те се САМОизграждат. И се започва от 3-годишна възраст, когато едно дете трябва да бъде учено да цени колко и какво струва на родителите му всеки залък хляб, който слага в устата си, и всяко малко нещо, което му носи комфорт, а не да го приема като даденост.
И именно, „как се лови рибата“, а не колко е вкусна, когато бъде поднесена без сянка на усилие.
Страхотно си го формулирала, Жюстин! А ти си един от най-предприемчивите предприемачи, които познавам. Само ако имаше повече хора, мислещи и действащи като теб – светът щеше да бъде съвсем друг. Но както казваш „децата могат да променят света.“Поздравления!
Много добре написана статия, но понякога човек не може да се научи да решава проблеми. Също толкова критични моменти са приемането на неуспеха и възстановяването след това.
Вземането на решения се случва в конкретна част на мозъка ни; разбира се че е възможно да развием този дял. Не е атомна физика. Съществуват множество университети, дето го правят.
Ползват се невероятно съзвездие от методи, всяка школа лежи дълбоко в етноса и културата. Примерно, на изток и на запад, мениджъри вземат решение по различен начин – най често изхождайки от анализ на ситуацията като основната ни разлика е дълъг или кратък период.
В повечето МВА училища днес, прилаганият инструмент е Evidence Based management.
Дълбоката чиния е измислена, никой не е роден зъболекар.
Както няма да седна адвокат да ми оправи ченето, така няма да дам управлението в ръцете на човек, който няма хабер от управление на хора.
Предприемачество се преподава с успех в университета в Залцбург.