децата и ваканцията

ваканцията – ей че хубаво, време за игри! но и кошмар за родителите, особено работещите. решенията?

на село при баба – класика. работи при около 70% от случаите. там на село хем има кой да се грижи за децата, да ги храни със здравословна храна, да им се радва, да тичат спокойно из улиците, по които няма толкова коли, забава и wow, ама за когото може!

у дома, т.е. пред компютъра или из улиците – суровата реалност за около 30% от случаите. родителите са на работа, а децата скиторят немили недраги, обикалят молове като кебабчийски котета, пушат из прихлупените околоблокови пространства, учат се едно-друго на хитрости и всякакви неща, скука и ууу!

чувам, че из Европата не е така:

  • първо никъде ваканцията не е 3 (три!)  месеца,
  • училищата организират ваканционни курсове, игри и забави,
  • библиотеките организират събития и обучения за децата,
  • общините финансират всякакви клубове и курсове, за да не оставят децата да скиторят из улиците,
  • спортните клубове са много активни в организирането на всякакви лагери и курсове,

искам подобни програми и у нас. няма нищо лошо децата да са на бабино гледане на село цяло лято, но не всички деца имат къде да отидат. а активната ваканция е по-добра струва ми се от всяка друга. слушах по националното радио тези дни човек от министерство на образованието разправяше, че осигурили на 30 000 деца отдиха на море това лято. човекът се хвалеше, а то за срам, едва 30 000 … както и да е.

търсят се, още сега, днес:

  • спортни клубове, проактивни, във всеки квартал,
  • читалища и библиотеки, работещи и лятото и приканящи дружелюбно децата при себе си,
  • места за обучение по езици, музикални инструменти, танци, приложни изкуства и рисуване, а защо не и по готварство за деца, компютри и всичко останало, което ще е интересно и полезно за децата

хей, детски клубове, спортни клубове, училища и библиотеки – покажете се!