Ура зя Петя! Харесва ми да заразявам хората с енергия, да се движат и спортуват

4 (1)

Петя Геджева е от тези вдъхновяващи млади хора, които дават голяма надежда и знам, че с каквото се захване – ще се справи! Защото освен чаровна, тя е и работлива, старателна, търсеща!

Петя е студент в СУ – учи ПР. От около година е част от екипа ни  в ABC Design and Communication. А отделно – тя е треньор по Дансело! Говори френски и английски. Не спира да иска да се развива. Тя ме свърза с Мари-Леа, за която ви разказах наскоро. Да, ясно е, че причините да искам да ви представя Петя не са една и две. Ето и интервюто конкретно за нея като треньор 🙂

Как се случи така, че стана треньор?
Тренирах Зумба две годни, а след това Дансело още една в Пловдив, където учех. Много се забавлявах, харесваше ми емоцията от класовете, сприятелих се с треньорите и им се възхищавах колко много енергия раздаваха на хората.
След това реших аз самата да започна да преподавам групови класове. Отидох на обучение за инструктор, а след преминатия тест получих и лиценза си. Започнах да водя във Велинград, моя роден град, и ефектът беше поразителен – хората се събираха още от първите класове, танцувахме, разрастнахме се, станахме едно малко семейство. Харесва ми да заразявам хората с енергия, да ги стимулирам да се движат и спортуват. А най-любимо ми е когато виждам позитивен резултат у тях.
След това се наложи да се преместя в София и нямах възможност да водя класовете си там. Ето защо намерих алтернатива и в столицата.

Кого и какво трениращ? Къде и кога? (в нормални дни, сега е ясно, че не)
Водя няколко типа класове. Единият е Burn fitness workout – кракта функционална тренировка за цяло тяло, на музика. Много симпатичен клас- тренираш, потиш се и не усещаш колко бързо минават 30 минутки.
Водя и Dancelo dance fitness- комбинация от фитнес и танц под съпровода на най-различни ритми- меренге, R&B, bachata, латино… забавна и ефективна тренировка.
Класовете ми се посещават предимно от дами, но имам и господа, които се чувстват доста комфортно в женска компания. Харесва ми, че си помагат взаимно, показват си упражненията, репетират ги. Да видиш, че хората живо се интересуват от това, което искаш да им покажеш, е най-ценният подарък за един инструктор.
Мястото на провеждането им е в Атлетик фитнес , Студентски град, а периодичността е през един ден – понеделник, сряда и петък вечерта. Удобно е, а и една вечерна тренировка винаги тонизира!

Какво ти носи това занимание?
Контактът с хора е безценен учител. Особено когато споделяте обща страст. Харесва ми да ги стимулирам, да получавам и да давам енергия. Това е доста голямо психическо разтоварване за мен, особено след тежък ден. Предполагам и хората се чувстват по същия начин.

От каква мотивация имат нужда хората, според теб, за да тренират?
Разбира се, че най-основният стимул хората да посещават класовете, е да отслабнат или да се стегнат. Но има и нещо повече – груповите класове внасят добро настроение и преповдигат тонуса. Ето защо мисля, че мотивацията се крие и в чувството, живнината и приятния гъдел, който усещаме след тренировка. Да си горд от себе си и от това, което си постигнал.

Най-забавни ситуации или мили за теб, свързани с тренировките?
Повреме на един от класовете ми спря токът на целия фитнес. Музиката, светлината, всичко изгасна изведнъж. Повечето хора биха излезли моментално от залата, но не и ние- пуснахме си музика от телефона, няколко фенерчета и продължихме. Само внимавахме да не настъпим някого случайно.

Какво си пожелаваш?
Да има здраве!

А един от начините човек да бъде здрав, е като не спира да се движи. Особено в тези епидемични времена е хубаво да държим на благосъстоянието си. Усмивки за всички!

5 (1)

 

 

Ура за Кари! Успехът не се съдържа само в големите “победи”

IMG_5900

Карин Околие е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Това е официалната информация за нея в страницата й в Уикипедия (и не, не съм създала и писала тази страница аз). Карин също е и блогър – може да я намерите тук в My book of inspiration (истински вдъхновяващ е блогът й!). И – Кари бе сред моите студенти в НБУ тази година. И нямаше как да не я забележа още от първата ни среща – в лекциите по дигитален маркетинг. Още първия час тя си тръгна с единствената за този ден 6-ца. И поради съчетанието от толкова интересни качества нямаше как, след като преминаха отношенията ни преподавател-студент, да не поканя това мило момиче за интерво. Прекрасно-лъчезарна, работлива, с много радост от живота, която естествено блика от нея – представям ви Карин Околие!

Как успяваш да съчетаеш състезателна дейност, учене в университет и активен дигитален живот на блогър?
Първо нека кажа, че съм изключително щастлива, че ще бъда представена именно във Вашия блог!
Да съчетаваш много дейности е лесно тогава, когато знаеш коя е приоритетната ти. За мен това е спортът. Спортът, защото с него се занимавам от най-много време и, защото е първата ми “страст -професия”. Когато знам, че в момента той е основната ми цел, просто степенувам по важност и удоволствие всички останали дейности. Блогът определено е на второ място, макар да е нещо съвсем ново за мен. Харесва ми да пиша и ми помага да се освободя от всички моментни трудности и напрежения. Той изразява най-точно мен самата и това, което мисля сега, в този момент. В него съм напълно себе си, както и на пистата. Университетът от друга страна е нещо, към което се приспособявам все още. Оценявам това, че се срещам с доста добри преподаватели, които ми помагат да се насоча към по-профилирана специалност. Благодаря Ви, за което.

Какво ти дава и какво ти взима леката атлетика и активното спортуване?
Спортът “яде свободно време” , хаха. Взима много от социалния живот на един млад човек, защото трябва да се придържаш към определен режим. Пътувам често и за дълго по лагери, което ми пречи да откривам и общувам с повече хора. За хората това е непонятно, например – как можеш да не ходиш по клубове и дискотеки или да не излизаш, когато си пожелаеш. Не е лесно, но определено се превръща в навик, за който не мислиш, имаш друга цел. В обкръжението си имам много малко, но много истински приятели, които ме познават и знаят защо се лишавам от определени неща. Подкрепят ме.

Спортът дава всичко останало! Благодарение на спорта започнах да пътувам от много малка, което се превърна в страхотен начин да порастна по-лесно. Направи ме самостоятелна и изключително дисциплинирана – знам какво трябва да направя и го правя без да се оплаквам. Спортът ме научи да печеля, но и да губя. Да ставам, след като падна, но и да се чувствам като наистина успешен човек. Спортът, какъвто и да е той, съумява да изгради силен характер у човек.

Най-голямата ти победа до тук, лично за теб?
Често, когато ми задат този въпрос си мисля за конкретно състезание. В този момент обаче, ще кажа нещо различно. Най-голямата ми победа до тук е, че не се отказах по време на дългия си тежък период на пистата и, че започвам да намирам себе си отново именно там.

А за блога – как подбираш темите си? Колко време отделяш за него – всичко там е толкова красиво и изпипано?
Постовете в блога ми се реждат от нищото. Бях си изградила план, в който да публикувам по-често и да се фокусирам върху определени теми, но не успях да го осъществя поради липсата на достатъчно време. От друга страна ми харесва да пиша за каквото ми хрумне, защото думите излизат директно от мен самата и звучат естествено. Харесва ми и свободата в това, че мога да пиша за всичко. Това е причината да кръстя блога си “My book of inspirations”, защотото вдъхновенията не влизат в определени граници и форми, те могат да са навсякъде и всичко.
Когато пишеш просто, защото обичаш да го правиш нещата се нареждат сами. Често дори да нямам снимков материал за даден пост, излизам и нащраквам нещо, което ми хваща окото и то сякаш “залепва” за думите.
Много искам да публикувам стойностен материал веднъж седмично и се надявам след време да се науча да го правя. Засега пиша тогава, когато открия музата, хаха.

Чувстваш ли се успяла и какво всъщност е успехът за теб?
Чувствам се успяла. Според мен всеки един човек е успял, защото успехът не се съдържа само в големите “победи”, но и в малките, ежедневните, а всеки един от нас има такива.
За мен успехът е преходен и никога не е постоянен, нещата се променят бързо и успехът се превръща в нещо, за което трябва да се работи неуморено и постоянно. Неговият “вкус” преминава толкова бързо, че ние искаме пак да го опитаме и така се стремим към следващия успех. Ако трябва да го сравня с нещо, то той е като щастието – кара ни здравата да се потрудим, а отлита като миг. Успехът е всичко това, което сме постигнали, а сме мислили, че не можем.

IMG_0374

Как преминава един твой ден?
Един нормален мой ден преминава така:
– Събуждам се рано и пия кафе докато чета. Много обичам да чета сутрин.
– Отивам на тренировка, която продължава около 2 часа
– Прибирам си и си правя нещо вкусно, НО здравословно за обяд
– В следобедите пиша или уча в зависимост от задачите, на любимо мое място (няма да го издавам). Не успявам да се съсредоточа достатъчно добре вкъщи, обичам да пиша в творческа обстановка и сред хора, разбира се не шумни.
– Вечерите се разтягам, защото мускулите на краката ми имат нужда от повече стречинг и медитирам. Пускам си водени медитации, обожавам ги – успокояват ме. Обичам и да гледам филми.
– Лягам си рано около 10-10.30 – трябва да се наспя, сънят често е ключът към щаститето.

Какво си пожелаваш за годината?
За тази година си пожелавам да изпълня всички запланувани спортни цели. Да развия повече блога си и най-сетне да реша каква магистратура искам да запиша!


Великолепна си, Кари – успехът е твой!

Три пъти Ура за Инес! С пожелание да сме Inspired. Fit. Strong.

14102559_10157338665250075_8783488385554033788_n

Инес Субашка – Inspired. Fit. Strong. е име, което предполагам сте чували. Инес е вдъхновяваща, силна, лъчезарна. В допълнение познавам от няколко години Инес и знам, че притежава ценни качества, каквито ми се ще да имат повече хора – позитивна е, неуморно трудолюбива, последователна и човечна. И нищо от това не е преувеличено.

Наскоро Инес издаде и първата си книга. Имах честта да я чета още в работен вид, а сега препрочитам с наслада и вярвам тази книга ще мотивира мнозина за лична промяна.

Коя е Инес, която не познаваме? Зад книгата, отвъд снимките и споделеното в залата, в социалните мрежи?
Всъщност, Инес е това, което виждате, защото аз не се опитвам да бъда някой за пред другите и да имам маска и да създавам илюзия за себе си. Аз съм обикновен човек, който обича да споделя себе си, да предизвиква себе си и да разширява зоната си на комфорт и да открива нови възможности и после да подава ръка на другите, за да се осмелят да опитат и те. Може би единственото, което не всички осъзнават е, че аз не съм по-различна от тях и аз също имам емоции; дни, в които не съм на гребена на вълната; моменти, в които умът ми се опитва да ме пречупи; моменти, в които не кипя от ентусиазъм – просто не се идентифицирам с тези моменти и емоции и се опитвам осъзнато да ги приема и после да ги трансформирам.

Разкажи за тази книга – как се роди? Доволна ли си?
Тя по-скоро се материализира. Отдавна я имах в ума си, но като всяка мечта, преди да бъде реалност, трябва да мине време – такова, в което да преживееш всичко необходимо, което да те направи достатъчно способен, мъдър и знаещ, за да се получи добър краен резултат. Книгата е резултат от желанието ми да подредя логически всичко, което научих за здравословното хранене и да помогна на другите да видят себе си между страниците, да си вземат по нещо и да се чувстват малко по-уверени и по-здрави.

Какво искаш да промениш у хората?
Искам да им покажа, че когато човек знае, има свободата да избира. Много хора прекарват живота си, сляпо следвайки нещо, което очевидно не им върши работа. Губят доста време да следват, без да отделят нужното време да разбират. Иска ми се хората, да започнат да се вслушват повече в тялото си и по-малко в това какво другите казват, че е правилно. Да осъзнаят, че за промяната няма точно време, подходяща възраст и че всеки един момент е правилният. Да осъзнаят, че няма значение в какво състояние са сега – че това, което са е резултат от изборите, които са правили и че моментът, в който започнат да избират различно, започват да получават различни резултати.

За какъв свят мечтаеш?
Мечтая за по-осъзнат свят. За свят, в който хората са разбрали, че животът не се случва НА нас, а ЗА нас. Свят, в който хората се вдъхновяват повече от бъдещето, което им предстои, вместо да гледат назад към миналото и непрестанно да се препъват в бъдещето. За свят, в който всеки осъзнава своето съвършено несъвършенство и го използва като предимство.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си най-вече да съм здрава и все така да не позволявам на външния шум, да заглушава вътрешния ми глас, убеждения за това какво е правилно и интуиция за това на къде искам да вървя.

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

можело значи. детското игрище в село Скравена.

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!

IMG_8798

IMG_8797

IMG_8799

вдигане на тежести, чесън и по-малко храна – тайните на хората, които не боледуват

не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.

книгите от сорта на „Тайните на …“ никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах

през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал „Размисли за умерения живот“ – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, „правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване“

към „яж по-малко“ тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес

вдигане на тежести – тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)

още за книгата – в Kafene.bg

писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, анти рак

блог дайджест 14март. здраве.

IMG_8461

три важни поста, на които попаднах в последните дни, които са важни. касаят здравето.

НЕ на антибиотиците. от блога на Горичка – защо не бива да се взимат антибиотици. личното ми мнение – и никакви лекарства. крайно е. но във времето, в което живеем са нужни крайни мерки.

НЕ на глутамата. от BBTeam – подробности за глутамата, нещото, което прави храната вкусна, но с което ако се прекалява (а в днешно време се прекалява) води до лоши, много лоши последствия.

Тренировки и балансирано хранене. от блога на Инес – 15 знака, че се храните и тренирате правилно. движение и силни тренировки, без оправдания и без прекъсване. без глезотии или „ама нямам време“.

писах още: разговор с треньора Марто за тренирането и три важни поста за дълголетието

Мартин Бакров за тренирането на тялото и мисълта

Screenshot-29

Мартин Бакров е от най-симпатичните и човечни фитнес треньори, които познавам. спокоен, усмихнат, с много знания за тялото и как да го тренираме добре, за да сме във форма. и защото спортуването за здраве ще е тема, по която ми се иска да пиша от време на време, започвам я именно с кратко интервю с Марто:

кога човек „узрява“ за идеята, че е добре да спортува редовно?
Понякога когато разбере, че му липсва изграждащо хоби, a понякога когато човек загуби форма и започва да се чувства слаб и НЕздрав (не стигайте до тук). Спортуването трябва да се приема като хоби, а не като брой тренировки , т.е. да се практикува често и от сърце .

екстравагантност ли е тренирането със свободни тежести?
Всъщност не, те представляват естествените движения на човека изпълнени с усилено съпротивление (тежест, ластик , промяна в опорните точки и дължината на лостовете в човешкото тяло), докато тренирането с машини кара човек да се движи според модела на движение на машината, водейки до проблеми в нервната система и работата на мускулите .

Щом става дума за познаването , възприемането и търсенето на тренировки със свободни тежести може би са екстравагантни , просто не се лансират както останалите модели на трениране, но ефективността, безопаснотта на тренирането със свободни тежести винаги е било и ще продължи да бъде актуално .

три съвета, които би дал на всеки, за да води по-здравословен живот?
Да умее да чувства тялото и съзнанието си, за да може да разбира значението на това което прави. Всяко качество на тялото на човек се тренира първо в ума му. Било сила, гъвкавост, бързина и т.н. това са все качества на нервната система на човек, така че трябва единствено време и натиск, за да се развие всяко едно. Да си набавя качествена храна и да се занимава с приятно за него движение (спорт).

какво си пожелаваш на себе си?
пожелавам си да мога да правя това което обичам и да живея с него, да пътешествам с дамата си и да сбъднем мечтите си заедно.

ако ти се тренира и си в София – телефонът на Марто е 0886 359 154

писах за Марто и преди – четенето е за всеки

къде са ни медалите?! или за децата и спорта

p4240037
надеждите се стопиха и е ясно – нямаме шампиони, нямаме медали … из социалките хората взеха да се тръшкат, взеха подмятат картинки с мили спомени – колко медали сме взимали преди. няма да хваля соц-а, видно е как се става шампион в Китай днес, преди беше нещо подобно. иска ми се да говоря за спорта тук и сега. за спорта и нашите деца. за медалите, които не взимаме и за здравето, което още повече губим …

за колко плувни басейна с обучение за деца по плуване се сещате за близо 2-милионна София? броя ги на едната си ръка. в графика възможност за включване трудно се намира.за колко тенис корта? за колко училищни отбора по футбол, баскетбол, лека атлетика …?

казусът има много аспекти. и много виновни.

родителите. все по-трудно намират време да водят децата си и възможност да отделят средства за спорт, особено за по-скъпите спортове. отделно от това – колко родители самите те тренират нещо, за да дадат добър пример на децата си? най-честото упражнение е пред телевизора с дистанционното в ръка …

местата. местата са малко, обикновено с много желаещи. на моменти спортът за деца се превръща в лукс. има и много места забравени във времето, които са там и само въпрос на предприемчивост на конкретните общини е да ги стегнат и направят достъпни за детския спорт отново.

училището. училищноят спорт по-често е нещо като свободен час, отколкото истинска тренировка. и рядко има инициативни и амбициозни учители по спорт, които да създадат и тренират отбори по конкретни спортове. особено за учениците след 7-8 клас.

в същото време се оплакваме, че децата ни са обездвижени, с гръбначни изкривявания, наднормено тегло, че не стават от компютрите и са немотивирани, без дисциплина и т.н. и т.н.

излишно е да се каже, че спортът има нужда от държавна политика. спортът е бизнес. и в това няма нищо лошо.

от спорт имат нужда всички. от активен, ежедневен, масов спорт. всички. най-вече децата ни. и не за бъдещите медали, а за да са здрави.

извън, но и в темата, използвам да споделя отново един казус:

преди 2 години, когато искахме да правим велокрос в Южния парк, както Az-deteto.bg правим всяка година в последните 7, от Столична община ни поискаха пари, а след това благодарение на този блог и Г-н Ангеличин проведохме велокроса. тогава от Общината искаха 1200 лв. в момента подготвяме есенния велокрос за септември 2012-та и сумата, която искат този път е набъбнала на колосалните 6500 лв.! а състезанието е за деца и макар два пъти в годината – правим нещо за състезателния дух, за извеждането на децата навън и за тяхна радост с награди за всички. е, ако никой не се притече на помощ ще оставим доста деца разочаровани, а аз за пореден път ще си помисля, че в Столична община нехаят за детския спорт. пък после ще се тръшкат, че нямаме медали – ами няма.

против детския спорт ли са в Столична община?

P1010063

като че в Столична община са против детския спорт, поне с такова впечатление оставаме след като от там ни искат 1200 лева за провеждането на традиционния ни велокрос за деца в Южния парк, София

писала съм и тук – с много ентусиазъм с екипа на Az-deteto.bg всяка година правим забавно събиране на деца от цяла София в парка – децата са разделени според възрастта си в групи, състезават се, обикаляйки Голямата поляна, после има подаръци за всички, готино и с много усмихнати деца и родители по време и след 2-часовото събитие

тази година за първи път Столична община не ни отказаха да проведем състезанието, но ни поискаха тази сума. без заплащане можело да се даде „само при благотворителни мероприятия“ и „нещата били много затегнати“ (каквото и да означава това). писах протестно писмо на г-жа Фъндъкова, но още няма отговор. да видим.

снимката е от награждаването през 2006-та – второто издание на събитието
ето и линкове към видео от 2009, когато дойдоха много деца и проведохме състезанието въпреки проливния дъжд и пролетното издание на велокроса 2010-та