преброяването – всенародно дело

2057

Със съкращения от в-к „Работническо дело“, брой 268, понеделник, 24 септември 1956 г., цена 20 ст.

„Целите, които преследват статистическите преброявания в условията на социалистическия строй, са пряко противоположни от преброяванията, извършвани в капиталистическите държави.“

„В предизборната кампания преброителят е централна фигура. Затова към подбора на преброителите народните съвети и партийните организации е нужно да се отнесат с най-голямо внимание. Преброителят трябва не амо да разбира политиката на Партията, но да умее и да я разяснява.“

целият текст е в ЛудиМлади тук. кредит: Ивет

моята София

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

  • на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
  • хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
  • харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
  • харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
  • обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
  • малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
  • звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
  • орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
  • пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
  • калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон