днес участвах в изключително интересна полемика в ефира на Дарик радио по покана на Пролет Велкова
дебатирахме г-н Ивайло Дичев и моя милост на тема Интернет и обществото ни, на къде ни води Интернет, защо и как; добро или лошо нещо ли е Интернет, какво биха правили хората ако нямаше Интернет, дали не им вреди той и доколко; стана дума естествено за блогове, Facebook, SecondLife …
отдавна не бях срещала човек с толкова крайно противоположна на моята гледна точка конкретно по отношение на Интернет
г-н Дичев, съвместно с г-н Орлин Спасов от СУ двамата работят върху културологично-антропологично изследване „новите млади и новите медии“ и изследват задълбочено онлайн пространството
доколкото успях да установя от нашия разговор г-н Дичев смята, че Интернет води до фрагментиране на общественото пространство, до разпад на общото пространство, до капсулиране (благодаря за забележката rahenna), създаване на затворени общности и в крайна сметка – до край на демокрацията
Интернет демократизира професионализма и според г-н Дичев това е недопустимо, защото няма коректор, няма устои, например бидейки журналисти блогърите могат да представят всевъзможни гледни точки, докато журналистите от традиционните медии все пак стоят на някакви позиции, тяхната дума би следвало да тежи повече
възгледът, който и аз споделям за саморегулацията на мрежата (по подобие на мравуняка, например) бе квалифициран като неолиберален и крайно негативен за общото благо
хм, това за начало, после – още
не намирам аудио архив от това днешно предаване на сайта на Дарик, би било любопитно, наистина
предполагам г-н Дичев ще посетите блога ми, бих се традвала да продължим дискусията от днес, искрено
Follow
Като чуя академичен състав да проучва Интернет и ми става лошо. Интернет е край на демокрацията? Според тях сигурно в България има демокрация
Хайде да направим някаква сбирка с тези хора и да чуем мненията им, Споровете в медийното пространство за полезни, но се слушат от малко хора, особено, ако не се знае за тях предварително…
Наистина тяхната гледна точка и аргументите им заслужават да бъдат чути.
Бого
може би по-скоро „капсулиране“, а не „капсолиране“…
а за да има саморегулация, не трябва ли да има и еднакъв достъп до информацията, нещо което май няма как да се постигне чисто технологически?
господата И. Дичев и Орлин Спасов едва ли знаят коя съм, макар че по една случайност пиша за вестник за който пишат и те. ето защо се чувствам малко странно, когато виждам непринудено да повтарят вече написани в скромната ми колонка неща.
Хихи, ми как. Разбира се. Радиоточката си е друго, в интернет може някой и да отговори, да пита нещо, да изкаже мнение, което редакторът на службите няма да изтрие толкова бързо. Страх, мале, страх.
Аз си мислех, че неолибералиме сме малко, а то се оказа, че всеки блогър е такъв
Не можах, обаче, да разбера как така блогърите нямат позиция и предстяват „всевъзможни гледни точки“? Блогър без позиция – звучи като дървено желязо.
Тази тема е страхотна. Ще ми бъде изключително интересно да чуя разговора. Аз лично допускам, че е възможно поради различия в дефинициите, с които боравите, разговорът да звучи по-поляризиран отколкото всъщност са конкретните ви тези.
Аз се сблъсках с този проблем, когато защитавах магистърската си теза за влиянието на интернет върху политическата активност на хората. Статистическите ми анализи показваха, че интернет-хората не са по-активни, отколкото останалите. Което на пръв поглед е шокиращо, а за мен си беше голямо разочарование, защото очаквах да бъде точно обратното. Но като се замислиш установяваш, че…да, може би интернет-хората не гласуват по-редовно от останалите, но те за сметка на това участват в някои политически активности, които са възможни САМО в интернет като подписването на онлайн петиции и т.н.
Може би г-н Дичев е прав като забелязва някакви типове поведения offline, но пропуска демократиращите действия онлайн.
Това май в мейл трябваше да го напиша…много дълго стана.
Чухме, но не чухме.
Оказа се, че от моя IP адрес слушането на дарик радио не е позволено.
Аз за съжаление пуснах Дарик радио вече към края на разговора ви. На финала дискусията беше определено интересна. Трябвало е по рано да пишеш, че ще гостуваш в радиото
Да му се ненадяваш на Дичев. По теговата логика, може би трябва да има само една медия (примерно – националната телевизия) и тя да проповядва това, което според него е демокрация. И – никакво демократизиране на професионализма! Какъв е тоя Александър Везенков, например, дето си позволява да прави исторически изследвания, без да е на щат в университет?!
беше наистина интересно
petya, мисля, че говорехме на един език, все пак и аз съм учила и завършила философия, във факултета, в който той преподава
Светла, колкото и странно да бе за ушите ми именно това чух / прочетох в думите – една медиа, един стожер на обществото, например Дарик и заплахата блогърите да не изядат хляба на Пролет
Веско, и други са имали твоя проблем, ако Дарик следят блогосферата би следвало да прочетат тук и да си вземат поука
Георги, радвам се, че „не сме сами“
та и аз опитах да защитя тази позиция, но всъщност има много блогъри и те не били толкова силни, колкото традиционните медии (в един момент имаше изпусната фраза „истински медии“) и можело да има много псевдо-блогове и т.н.
Бого, мисля е твърде редно идния път да поканим и тези академични личности на блог-камп (апропо – споменах блог-кампа с добро днес там)
като цяло наистина бе интересно
благодаря на Пролет, че ме покани!
Като чуя за И.Дичев и се сещам за „учена кокошка“ и „дървено желязо“. Не вярвам да осени с присъствие тук – не е достатъчно академично нивото. И за по-смахнати неща е имало спорове, но не смятам че той ще е читав материал за дискусия – погледни какви бозни пуска периодично във в.“Сега“. Класически Васисуалий …
За фрагментирането и аз съм съгласен, но си вадя точно обратния извод за какво следва от това. Според мен следва нечувана демократизация и то в страни, които досега сме отписвали като безнадеждни (дори и България). Ако ще правите среща не ме забравяйте. Много обичам да си чеша езика по темата
Има псевдоблогъри – но има и псевдомедии. В крайна сметка читателят решава какво да чете, както по отношение на медиите, така и по отношение на блоговете. Едва ли е възможно всеки човек да чете всички блогове, също както никой не чете и всички вестници.
нечувана демократизация? би било добре, но не клоним ли вече към digital era governance?
Драги интернавти, нещо не сте разбрали това, което казах по Дарик. Не става дума да се върви назад, към „единствената медия“, а да се мисли критически за проблемите, които поставя пред нас неочакваната свобода, която дава интернет. Иначе се оказваме в илюзията на една нова утопия на пълното виртуално равенство и справедливост. Аз самият съм много активен потребител на мрежата и един от малкото преподаватели в нашия факултет, който активно работи със студенти през нея, така че поне в неразбиране на мрежата не ме обвинявайте.
Блогърите могат да са голяма сила като нова, „гражданска журналистика“ – да пораждат скандали, да осъществяват натиск. Защо досега това не е така у нас? Според мен поради това, че още няма връзка между виртуалното и публичното пространство. Виртуалните занимания са един вид частна работа на отвратени от политиката хора, които се затварят в своите мрежи и идентичности. И разбира се господата там горе си правят каквото си искат. Кажете как да променим това?
Основното, с което не се съгласявах в този разговор, беше неолибералната идея, че интернет някак ще се саморегулира на принципа на това, че четат този, който е най-добър, и се налага мнението, което е най-вярно. Мнението на виртуалните маси – онова, което древните са наричали doxa – е променчиво и опасно. Досегашните общества са градили като защита срещу него институции от различен тип. Деинституционализирането на виртуалния свят, разпадането му на частни мнения и интереси е това, което ме тревожи. По-спокоен бих бил, ако вие се организиратне, ако изработите морални кодекси на поведение, ако станете институция, която да противостои на олигархията.
Позицията на Дичев е противоконституционна. Свободата на словото е базисно право на човека. Блогът е осъществено право на изразяване, без което няма свобода на словото. Журналистът е на работа в медия, тя му плаща и той волю-неволю се съобразява с политиката на изданието. Блогърът е свободен. Никой не му плаща. Журналист и блогър не съвпадат. Блогърите, които са журналисти, изразяват в интернет гледна точка, която не обвързва медията, за която работят. Теорията Дичев е куха. Не е атрактивна, защото е неоснователна. Опровергава я животът, наречен Интернет. Това е свят, който допълва човека, а не го обсебва.
http://nellyo.wordpress.com/2008/03/22/1892-2/
Ето, Нели Огнянова цитира Лесиг, с когото мислим еднакво — фрагментацията ще доведе до демократизация и то значителна.
Благодаря Нели и Комита!
Ок. Дичев определи текущия проблем като „олигархия“. Противопоставянето да станело чрез интернет, с организиране, кодекс и останалите венсеремос промоции. На първа линия, екотерористите. Ура !
Предполагам това е една от гл.т какво и смърди на републиката.
Ивайло, трябва да ти призная че не вярвам в интернет общуване със студенти. Държа академична степен как се проектира онлайн интеракция и знам, че истинските резултати все още се постигат по сократовски – „дискусии в групи“.
Спокойствието ми лежи в убеждението, че на олигархията и липсват кадри. За да се регенерира на територията на страната, ще и се наложи някак да маринира мозъците на настоящото и следващите три поколения, които предпочетат да не гласуват с краката. Тая надежда, че надникнали в света навън мислещите млади хора ще зарежат спасяването на блатото в полза на бъдещето си.
не разбирам аргументите напосоки на in2h20.
венсеремос, екотерористи? подобни ключови думи не ми конструират аргумент.
а какжо са онлайн общностите ако не сократовски дискусии, и защо тези дискусии да не са академични?
а спокойствието че на олигархията и липсват кадри е показателно за илюзорни конструкции. вече 20 години реалността в бг показва че контингента от кадри може да е неизчерпаем, че системата успява да се регенерира дори и на принципа на все по-посредствени и безхаберни кадри, които обаче компенисрат посредственността си с лоялност, и че тези нови кадри стават все по-неграмотни, капсулирани и за това безпардонни. това го показва и политическиа дискурс. ако в дежетдесетте имаше политически позиции, сега има само демагогия и откровенно куха идеология в защита на провинциалното статукво.
loop4ever,
дадох зелено на уморените от провинциален популизъм, които хвърлят усилия да разбират бг пейзаж в блоговете си.
Критикуването на системата отвътре свърши.
Познанието за дълбочината на проблемите е всеобща, защото индивида е затрупан от : мизерията, мръсотията, духовната нищета и няма криене.
Работата за олигарх не те вади от горното сценарио; натиква те в него.
Ако си прав, че безхаберието и посредствеността в криворазбрана лоялност работи за регенериране на статуквото – да пожелая търпение на ползвателите освен..