Зак с неговите 18% сиво

Захари Карабашлиев

както Еличка правилно позна в загадката ми от понеделник – това на снимката е Захари Карабашлиев – автор на романа „18% сиво“

мисля, че не е само защото сме горе-долу връстници с него и описаните неща (за България) в романа са ми много близки и носталгични

не е и защото е много симпатичен и се усмихва постоянно

просто – написал е един модерен текст без грам претенция или излишък

тя го напуска, той полудява от мъка, напива се и на стуринта се намира заедно с чувал марихуана. той е българин в щатите и преминава класическия път до Западния бряг с безброй перипетии. често се връща в спомените си от времето, когато се е запознал с нея, Варна, студентските години. тя рисува, а той снима, преди и сега, много неща виждаме през обектива му

„В момента, в който излезеш от релсите, излезеш от нормалната си комфортна зона на съществуване започват да ти се случват неща, странни неща, неща, които те променят.“ – пълният текст на интервюто ми се него е тук, а скоро ще има и видео

18% сиво е задължително добро четиво за лятната вечер край плажа или където и да било.

семкоядене в бакалията

случайно попаднах в квартална бакалия, като тези от едно време, средно голяма

неделя. следобед. жега.

мухи, които лениво се мятат насам – натам. неработещ вентилатор.

потъмняло и забравило себе си месо, пакетиран хляб, готов да спаси единствено умиращ от глад.

три продавачки. и трите ужасно вкиснати. защото е неделя, защото е следобед. защото е жега.

трите дъвчат. семки. големи бели семки. подават хляба на поредния на опашката, набързо вадят заветната бяла семка от единия джоб на мазната престилка, пъхват я в уста, прибират парите и между рестото и затварянето на чекмеджето на касата боклука от нея сръчно бива прибран в другия джоб на същата тази червено-избеляла рекламна на кемвирши или лютеница престилка, а самата ядка – сочно бива преджвакана в уста и така до следващите клиент от опашката и семка.

то министрите ни какви, пък тук за една квартална бакалия и продавачките й семкоядки съм седнала да се тюхкам …

безумията „масларова“ нямат край …

след като оцеля при няколко кабинета и дори след Могилино, все по-пищна и безпардонна Масларова продължава със своите безумия
цитат от в-к Струма от днес
сигурна съм, че не е случайно съвпадението именно този банер Дари На да е под текста
безумие. пълно.

„С “Бентли” СА 2020 пепел от рози за 400 000 лв. принцесата- министър на кабинета “Станишев” Е. Масларова кръсти бебе 2006
Минувачите край храма “Свето Успение Богородично” възмутено коментират: Как не я е срам, ние не можем да свържем двата края, а тя пилее парите от народната хазна за личния си блясък, всеки от 40 000-те жители на Кюстендил, включително пеленачетата и старците, са платили по 10 лв. за кефа й
Със суперлуксозно “Бентли” в специално избран цвят – пепел от рози, покровителката на бедните в България – социалният министър Емилия Масларова, пристигна вчера в Кюстендил, за да стане кръстница.“

скрийншот от сайта на Струма

кредит: in2h20