модерните спамъри

няколко спама напоследък ме поразиха и установявам, че има модни тенденции и сред спамърите. да ги видим:

1. руските блог-спам-коментатори са нахитрели да намимават из блогове на кирилица и да пишат неща от сорта на това, че сайтът / блогът им харесва и браво и се опитват номерът им да мине, по-добре се справят от спамващите на английски език, но пак, мисля си, не им минава номера

2. бай мангал е писал мейл с сс до цяла България, че е „нов в селото на блоговете“, но ще се радва ако ходим на блога му и ако сложим линк към него (!) , а от съдържателният му мейл научаваме много за него – „Ненавиждам Джумла и други подобни на нея. Само WordPress! През свободното си време спортувам, слушам музика или просто се забавлявам с приятели, било то на дискотека или на някой друг купон. Имам опит в уеб дизайнерството. Работя с програми като GIMP, а не стандартният ФотоШопер. Знам HTML на добро ниво, а от няколко месеца уча PHP – много добър език. Писал съм програми на Pascal в училище и знам малко C++ . Фен съм на хардуера и на експериментите с него. Като малък съм експериментирал с компа като съм го сглобявал докато е включен и обратно – разглобявал съм го докато е включен.“

3. иво кукуто, който като че има стилистиката на предходния господин, а е възможно да имат и общи „корени“ ето как завършва мейла си от близо сто кила „Честно казано гледам да съм толерантен и преглъщам това че тази група спамери си посвещава сайтове, пише си глупостите в Dreal, заплашват се взаимно със съд и прочее. Ами всеки си има номер в живота—един иска да става Бил Гейтс, друг е превел Джумла, трети печели ЛУДИ ПАРИ от интернет реклама. Да правят каквото искат, стига да не ми влизат в личното пространство.“

и така, спамърите, модерните – те хвалят, искат внимание и са силно толерантни … към себе си!
нека напомня, че в моя Абсолютен свят за всяко спам-писмо изпращачът задължително атачва поне една вафла, в по-добрия вариант – бутилка Absolut

Ван Гог. Амстердам.

Ван Гог (Van Gogh, на холандски се произнася нещо като фан хох) е сред най-любимите ми (звучи плоско …) художници; много съм чела за него, гледала съм негови картини из разни места по света и въпреки това бях поразена от музея на Ван Гог в Амстердам

да плача и да не мога да се откъсна от картина в музей ми се е случвало само няколко пъти – в музея Орсе в Париж, в къщата-музей на Пикасо, пред картините на Климт в Белведере, Виена и сега – в музея на Ван Гог в Амстердам

жита и гарги

тази картина Ван Гог е нарисувал малко, преди да се застреля, а няколко дена по-късно умира … в края на юли 1890-та, неразбран, неудовлетворен от себе си, не е искал да е в тежест на брат си Тео … гениален, гениални картини, много продуктивен, някои картини е рисувал десетки пъти. „на живо“ въздействието им е неописуемо. вижда се размаха, с който са наслагвани боите, бързината, страстта, лудостта.

ето за Ван Гог в Wikipedia
ето и онлайн галерия