Ван Гог (Van Gogh, на холандски се произнася нещо като фан хох) е сред най-любимите ми (звучи плоско …) художници; много съм чела за него, гледала съм негови картини из разни места по света и въпреки това бях поразена от музея на Ван Гог в Амстердам
да плача и да не мога да се откъсна от картина в музей ми се е случвало само няколко пъти – в музея Орсе в Париж, в къщата-музей на Пикасо, пред картините на Климт в Белведере, Виена и сега – в музея на Ван Гог в Амстердам
тази картина Ван Гог е нарисувал малко, преди да се застреля, а няколко дена по-късно умира … в края на юли 1890-та, неразбран, неудовлетворен от себе си, не е искал да е в тежест на брат си Тео … гениален, гениални картини, много продуктивен, някои картини е рисувал десетки пъти. „на живо“ въздействието им е неописуемо. вижда се размаха, с който са наслагвани боите, бързината, страстта, лудостта.
Follow
Тази картинка ти чупи блога
Благодаря Андрей, сега би следвало да е по-добре.
Колко познато усещане!
В музея в Амстердам не ми беше толкова впечатляващо, но може би заради една случка преди това: Почувствах се точно като теб в Националната галерия в Лондон когато застанах пред неговото „Житно поле с кипариси“ (http://www.cegur.com/VanGogh/FieldCypresses.jpg ). Стоях там и гледах поразена от крартината, красотата…усещането беше толкова живо, че чак болеше. Никога не съм вярвала, че изкуството може да влияе толкова силно.
да, права си, пропуснах Националната в Лондон, там имаше също и други
преди благоговеех пред Лувъра, но дори да звучи като светотатство не почувствах тази тръпка никъде там
Знаеш ли какво казал Рембранд на… на един от прекупвачите на картини (спомените ми леко бледнеят) : „Художникът не трябва да ходи в Италия. Защо ние да ходим там, а италианците не идват в Холандия?“ (по подод на кредото че всеки истински художник трябвало да прекара една лечебна практика на Апенините, за шлифовка и прочие) – в този смисъл към момента съм повече професионално влюбен във Ван Рейн, но цялата северна „школа“ (нямам сърце да я нарека така…) ме привлича пъти по-силно от южната класика.