Страстите и бесовете български

в края на юни две книги ми се появиха изневиделица и ме дръпнаха много назад във времето
едната я изчетох за ден и после писах за нея – 18% сиво на Захари Карабашлиев
другата също избута всички други чакащи от месеци около 20 книги на нощното ми шкафче и за около седмица бе изчетена, но чакаше описването си тук
и, няма да крия, този пост на Майк ме присети, че още не съм писала за Страстите и бесовете български – книгата на Ангел Грънчаров, която авторът любезно ми изпрати

в книгата г-н Грънчаров споделя своя поглед към събитията и личностите в последните може би около 20-25 години – основно в политиката на България
като човек, който е „живял комунизма“ и с фамилна изстрадала история от това време връщането назад е болезнено; мнението на баща ми, който е живял много повече в това време, чийто живот е белязан изцяло от соц-а – трябва да го загърбим и да не го говорим, не ни носи нищо, а поколението, което идва след нас дори не знае кой е Тодор Живков – и по-добре
споделям част от политическите убеждения на г-н Грънчаров, описани и в книгата
предполагам книгата ще намери своите читатели, както и те – нея

бг книгоиздаването в цифри

НСИ публикува любопитни данни за книгоиздаването у нас, които говорят за това четем ли или по-скоро за това, купуваме ли книги ние българите днес и вчера и дали книжката бива изядена от мишката:

издадени книги:
2000 г. – 5027
2007  г. – 6648

среден тираж на книга:
2000 г. – 1900 бр.
2007 г. – 700 бр.

странно,  но същата табличка дава и данни за весниците, а именно:

брой заглавия:
2000 г. – 545
2007 г. – 448

годишен тираж на лице от населението:
2000 г. – 54.2
2007 г. – 44.2

на бас, че след още 7 години движението надолу ще е още по-видимо?

пълните данни са на сайта на НСИ тук

позитивно раздвижване в ЮЗУ – довиждане проф. Воденичаров!

„Скандалният декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет (ЮЗУ) проф. Александър Воденичаров се оттегля. Той е подал оставка пред общото събрание на факултета вчера.“

пълен текст на новината тук

поздравления за Светла!

какво е PR – поздрав с усмивка

Капитал с яка видео-анкета из ул. „Иван Вазов“ София с въпроса „Какво е PR?“:
„Пиар е една нова професия, тя все още е много трудно, как да кажа, разбираема за обикновения човек, който е извън тази сфера …“
„Пиар е рекламен агент, представител…“
„Пиар идва от Пиер, което означава Петър – вид политически настроена фигура“
уникално, изгледайте видеото тук

нека е специален поздрав за всички пиари у нас, моите колеги и приятели, които се занимават с тази професия, и в частност Деси, Елиза, Мишо, студентите ми – да знаят с какво се захващат …

кредит: in2h2o

ретро-смях

отдавна се каня да постна тези няколко линка към фейлетоните на моя баща – Томс Хрант
писал ги е преди мнооого години, но все още са актуални, макар и на моменти да звучат леко ретро
ето откъс:
„Движението “БУМ – ТРЯС” е съюз на две поддвижения: поддвижение “БУМ” – България утре модерна и поддвижение “ТРЯС” – труд, работа, ядене и спокойствие. Поддвижението БУМ се движи от Шуролин Пържолков, с прякор – Шуро, а поддвижението ТРЯС – от Винко Баджанашки с прякор Баджо. Така всенародното движение се задвижва от Шуро и Баджо.

Преди да задвижим движението, ние изучихме досегашните движения. Едно от тях се движи бая отколе и задвижва права и свободи. Задвижващите го твърдят, че то е възниклано спонтанно. Движението не се вижда, но задвижващите имат бая права и свободи до слободия.“

още за всенародно движение Бум Тряс тук

за това как всеки е човек на някой у нас тук

за това, че всеки е някой тук

и писмата на Баба Гуца в Интернет тук