в края на юни две книги ми се появиха изневиделица и ме дръпнаха много назад във времето
едната я изчетох за ден и после писах за нея – 18% сиво на Захари Карабашлиев
другата също избута всички други чакащи от месеци около 20 книги на нощното ми шкафче и за около седмица бе изчетена, но чакаше описването си тук
и, няма да крия, този пост на Майк ме присети, че още не съм писала за Страстите и бесовете български – книгата на Ангел Грънчаров, която авторът любезно ми изпрати
в книгата г-н Грънчаров споделя своя поглед към събитията и личностите в последните може би около 20-25 години – основно в политиката на България
като човек, който е „живял комунизма“ и с фамилна изстрадала история от това време връщането назад е болезнено; мнението на баща ми, който е живял много повече в това време, чийто живот е белязан изцяло от соц-а – трябва да го загърбим и да не го говорим, не ни носи нищо, а поколението, което идва след нас дори не знае кой е Тодор Живков – и по-добре
споделям част от политическите убеждения на г-н Грънчаров, описани и в книгата
предполагам книгата ще намери своите читатели, както и те – нея
Follow
Kade moje da se nameri taia kniga?
Знаете ли, този, който Ви увещава, че не бива да се рови там, в миналото, че трябва да се забрави, че трябва да се гледа само напред, го посъветвайте да гледа филма КАТИН на Анджей Вайда. Ако и след това продължава да настоява за същото, смело го приемете за морален урод и го оставете на спокойствие… нямах предвид баща Ви, а говоря по принцип… впрочем, хубаво е да накарате баща Ви да гледа този филм и да видите какво ще каже след това… 🙂