зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

Роджър Уотърс дойде. въпросът е кога ще падне стената?

IMG_8490

една легенда. един колос. един нечовек. Роджър Уотърс.

в края на 80-те тайно разменяхме касети, слушахме, знаехме наизуст, пеехме, мислехме и обсъждахме „Стената“. защото без съмнение именно „Стената“ беше един от най-важните маркери на нашето порастване. на нашето пробуждане. на преодоляването на страха. на добиването на вяра в себе си. „Мамо, да вярвам ли на правителстово?!“ „Има ли някой от другата страна?!“

нямаше как този гранциозен спектакъл да се случи в по-подходящо време от днешното. десетилетия по-късно. именно в края на едно изключително нажежено лято. лятото на българското недоволство.

поклон. огромен респект. и благодарност.

и все пак. години по-късно България още не е съборила своята стена. мисля, че последните три месеца показват, че има шанс това да се случи. но да видим.

#дансwithme #оставка

снимка И. Ружин
специална благодарност за Г. Илиев

зеленчукова градина в София. тиквички

IMG_2901

тиквичките са много красиви – цъфтят в жълто и радват окото. изискват място, защото листата им стават огромни. също така обичат да са поливани. сложили сме ги на слънце и им е добре

както и доматите и краставичките бяха нападнати първо от охлюви, после от мушици

от засадени 4 коренчета (копито купихме два от пазара на Красно село по левче и два от Сандански пак толкова, едно стана жертва на лакомите охлюви, но другите три оцеляват

по-малко от месец след разсаждането вече първите няколко малки тиквички наедряват всеки ден и за около седмица ще са готови

в заключение: за едно семейство 3-4 корена тиквички са достатъчни 🙂

писах още за зеленчуковата градина в София тук и тук

професиите на бъдещето: вело-специалисти

IMG_2489

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко

зеленчукова градина в София. борба с черни и бели мушички

IMG_2902

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

ето и как започнахме градинката

къде в София водя гостите си от чужбина

IMG_1039

често имам гости от чужбина, които за първи път посещават София и заедно се разхождаме из улиците на моя роден град. обичам София, имам си своите любими местенца и ето тези от тях, които задължително включвам в обиколките ни:

малките улички около голямата Витошка и около Графа, с малките магазинчета за джунджурии, арт неща, антикварни магазини и всевъзможни благинки

за следобедно кафе с вишновка или домашен сироп от бъз, дълги разговори и нещо уникално и вкусно за хапване се спираме в сладкарница Вила Росиче, без значение от сезона – гостоприемна и потайно прикрита

за освежаване задължително лимонада в красивия сенчест двор на The Bookies

женският пазар супер много впечатлява чужденците, особено тези, изкушени от фотографията

градинката пред Народния, с преглед на експозицията в Софийска градска, а след това отново кафе в Toba&Co, зад Двореца

вечерята е в любимия Скара бар, гарниран при хубаво време със задължителна разходка от Александър Невски до парка Заимов

сигурно изпускам още много любими места.
София е много харесвано от чужденците. ако и ние, които живеем тук си я обичаме ще е още по-приветлива и красива 🙂

това е игра на get lokal.
ще се радвам да знам къде водиш ти гостите си от чужбина? Carolyn,
Райна, Денис, Ади, Миленка
да се включва всеки, който се вдъхнови да ни разходи из София виртуално 🙂

зеленчукова градина в София. началото.

photo

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него

предприемачество: Sofia StartUP Weekend Mobile

2

този уикенд тече четвъртото издание на Sofia StartUP Weekend с тема Mobile. 120 млади хора с идеи и желание за работа (non technical, дизайнери, програмисти) се събират за 52 часа и работят върху селектирани измежду всички 25 проекта.

имах удоволствието да съм част от менторите на проектите и вчера следобед говорих с 8-9 от екипите. бях на място и усетих страхотната атмосфера, жужащи като кошер готини хора, цъкащи по компютрите си, рисуващи схеми и таблици, дизайни и сметки, щъкащи напред-назад, обменящи идеи и хрумки. яко.

1

доста идеи се повтаряха, което е някак нормално. гравитираха около свободно време и организирането на хората офлайн през мобилни приложения или около мода и шопинг. няколко проекта ме впечатлиха с това, че бяха доста различни. естествено – повечето екипи нямаха ясна идея за монетаризация на проектите си или за маркетирането им. но пък мислиха, говориха, срещаха хора, с които да обсъдят всичко това.

ясно е, че от 25 идеи 1-2 наистина да проработят си е същински успех. останалото е опит, които смятам е доста ценен. за да успееш трябва да опиташ едно, второ, трето. да минеш пътя си.

важното, според мен е, човек да не се разочарова от първия си неуспех. и от втория. да продължи. да търси. да работи. да влага всичко от себе си.

браво на Vivacom за подкрепата! и на Superhosting, които както винаги са супер подкрепящи подобни добри инициативи! браво и на екипа на Sofia StartUp Weekend Mobile, най-вече на Крис!

пълен списък с проектите от Sofia StartUP Weekend Mobile има в NewTrend

писах още за StartUP Благоевград 2013, жените са много добри в бизнеса, новите предприемачи на България

Кафе по италиански

13067

комплименти за Лени и Джъмбо! и за UniCredit Studio!

уникално нежна и романтична изложба, препоръчвам.

p.s. спечелих на томбола една фотография по избор и познай коя избрах? ами да – тази от плаката на събитието!

ангели със сърца

IMG_8465

децата обичат да творят. от нищо – нещо. да смесват цветове, форми. да експериментират. да фантазират. понякога и ние, възрастните успяваме да си съхраним едно малко дете у нас и ако си позволим – даваме му от време на време да се развихри

за всички деца, които са чудеса и творят чудеса, малки и големи чудеса, малки и големи деца – стартирахме Чудо голямо – ателиета за деца и родители и миналия уикенд правихме за начало ангели Коледни, а повечето бяха със сърца, ама големи

този уикенд ще майсторим венци, а следващия – сурвачки, а точно преди Коледа ще украсяваме коледни меденки! поканени са всички, малки и големи чудни творци! занятията са от 11 и от 13.30 по два часа в събота и от 11 в неделя, а записването е на 0882 948 898

хайде, ще се видим там 🙂