една легенда. един колос. един нечовек. Роджър Уотърс.

в края на 80-те тайно разменяхме касети, слушахме, знаехме наизуст, пеехме, мислехме и обсъждахме „Стената“. защото без съмнение именно „Стената“ беше един от най-важните маркери на нашето порастване. на нашето пробуждане. на преодоляването на страха. на добиването на вяра в себе си. „Мамо, да вярвам ли на правителстово?!“ „Има ли някой от другата страна?!“

нямаше как този гранциозен спектакъл да се случи в по-подходящо време от днешното. десетилетия по-късно. именно в края на едно изключително нажежено лято. лятото на българското недоволство.

поклон. огромен респект. и благодарност.

и все пак. години по-късно България още не е съборила своята стена. мисля, че последните три месеца показват, че има шанс това да се случи. но да видим.

#дансwithme #оставка

–

снимка И. Ружин
специална благодарност за Г. Илиев