млад в България

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

жените са много добри в бизнеса

1

две млади дами – Нора Минкова (на снимката) и Анелия Видинова основаха днес Клуб за млади предприемачи в НБУ

имах честта да съм първият им гост и поговорих в компанията на множество млади дами и неколцина господа на тема жени и бизнес, днес тук, предизвикателства и възможности

основното: жените са толкова ОК да правят бизнес колкото са и мъжете, нито грам по-малко

защо са малко жените в бизнеса?

  • защото нямат достатъчно самочувствие и увереност, че ще се справят;
  • защото им е вменено, че мястото им е у дома;
  • защото нямат ни най-малка подкрепа от обществото.

основен проблем на стартиращия бизнес у нас (не от жени, а по принцип):

  • нисък хоризонт,
  • липса на кауза,
  • липса на достатъчна подготовка (предприемачи се възпитават от деца, на 25 е късно …)

и все пак, млади дами, ако искате да започнете нещо свое:

още малко детайли за предприемачите:

  • няма срамно да кърмите бебето си в офиса, и страшно няма
  • пригответе се да дишате и живеете с работата си далеч отвъд традиционните 8 часа на денонощие
  • пригответе се за големи успехи, но и за дни без пукнат грош, особено в началото
  • ако всичко това не ви отказва, а само ви нахъсва – действайте

от мен, млади хора, успех!

ето и линк към презентацията ми от днес /цък/

още за предприемачество писах: новите предприемачи на България; как да създаваме предприемачи и майките предприемачи

новите студенти ‘2010

вдъхновяващо начало на новата учебна година в НБУ!

трима души с личен блог (яки лични блогове!) vs един миналата година

от 60 само 3 без fb

около 1/3 са пазарували онлайн, основно дрехи, билети (самолет, концерт) и книги (!)

редактирали / писали в wikipedia – 1, отдавна и 1 активно (на английски език)

3/4 ползват Интернет и през мобилния си телефон (срещу около 1/4 миналата година)

около 5% имат twitter account, 1 човек има linkedin профил, 1 беше чувал за second life, за foursquare – никой

основно поща в @abv и @gmail

веднага си проимахме fb група и започнахме виртуални разговори

групата е мнооого интересна и наистина изглежда ще е приключение да сме заедно този семестър.

и още малко за студентите

споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света

споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока

неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно

copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване

работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били

учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат

списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.

студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.

за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов

Шареният ПР и Google

тези дни в НБУ се състоя Лятна школа по ПР под надслов Шареният ПР
присъствах вчера и туитвах от там (#summerNBUpr). това, което ми направи впечатление бе, че почти всяка презентация започваше с „и потърсих в Google“, макар темата за Интернет да бе засегната минимално. за пореден път си дадох сметка колко е важна Google репутация и онлайн репутация като цяло

на база това днес направих бърз тест и под „лятна школа ПР НБУ“ Google ми показа резултати от 2003-та до 2008-ма, но нищичко за 2009-та, дори при търсене на „лятна школа ПР НБУ 2009“ релевантният линк бе само един и то на втора страница. ще оставя без коментар

като цяло студентите се бяха постарали, макар на моменти в опита си да са оригинални ставаха леко смешни дори за колегите си

сред нещата, които откроих за себе си бе смелото сравнение на Андрей Велчев в темата му Хип-хоп Журналистика и Рап ПР, аналогията му е много добра, едните правят нещо на база вече направено, а другите само го миксират и пускат, доста точна оценка за родната журналистическа и пр практика

от своя страна разказах за успешното участие на студентския екип от НБУ под мое ръководство в Google online marketing challenge 2009

ето така, пр-ът продължава да е все по-шарен

участваме в Google Online Marketing Challenge

тази година великите Google провеждат за втора година Google Online Marketing Challenge – състезание по онлайн маркетинг (AdWords)  за студенти

имах честта да бъда поканена да се включа с моите студенти и формирахме два отбора, с които участваме

състезанието продължава 5 месеца, в които протича подготовка и планиране, същинска част – AdWords кампания в рамките на 21 дена с 200 USD на отбор, предоставени от Google и финална част, в която се пишат отчети и се анализира всяка кампания; целта е предоставените пари да се изразходват оптимално в рамките на посочения период

сред препоръчителните неща от страна на Google е да се води блог (на английски език) по време на състезанието и ето, единия наш отбор се включва със своя блог, в който ежедневно описва хода на кампанията

днес е 10-ти ден за нашите два отбора, стискам им палци! вероятността да спечелим е минимална, но мисля, че студентите научават много и работят с хъс, при това – екипно.
всичко това ме радва.

p.s. освен нас виждам от Българска страна участва и колеж от Добрич, бих се радвала ако четат случайно този пост да се обадят и обменим мисли

честито млади бакалаври!

p5070001

днес трима мои дипломанти защитиха успешно, с отличен бакалавърските си тези – Лина, Елиза и Влади – честито!
радвам се, че и тримата избраха да пишат за Интернет и се справиха добре.
комисията бе строга, взискателна, но и справедлива

най-честите пропуски – дребните детайли по оформлението на един подобен труд, както и датата при цитирането на източници от Интернет
най-цененото при работата на студентите – изразеното лично мнение, критично мислене и задълбоченост

ето ги колко са млади и усмихнати! честито и на останалите от випуска, защитили вчера и днес, специално на Андрей
а сега на къде – магистратури, а след това – големият живот. успех и нататък!

Hands free … за изпити

наскоро щях да пиша, но nevermore ме изпревари за каренцето във FB „Преписвай с микрослушалки“

явно на никого не му пука и днес попадам на втора версия на подобни закачки, пак във FB „Hands free за изпити“

screenshot-14

в задачата се пита кой кого ще излъже?

какво не харесвам у студентите

тъй като някои неща ме дразнят, а дразнят и други преподаватели, решавам да ги опиша, може би ще пропусна неща, но ще добавям, а добавяйте и вие

не казвам, че 100% студентите го правят, но не малка част го правят, а това досадно и обидно

– говорят с преподавателя на „ти“ от воле

– похапват, хрупат солети, чупс, бисквити, дъвчат дъвка по време на лекция (смятам, че е неуважително не само към преподавателя, но и към останалите студенти)

– използват смело Google и copy/paste като са уверени в правото си да го правят и в овчата заспалост и технологична изостаналост на преподавателите

– считат, че по време на лекции могат свободно и през цялото време да си бъбрят и обсъждат лични неща, да се гружат за външността си като се гримират, например или всякакви подобни

– използват за кореспонденция мейл-адреси от типа error_beauty@, curry_cska@, la_re_mi@, cooleyes@, bebe89@ и подобни

цитати за блоговете с усмивка

„Несъмнено блогът – определяно от много хора като космополитно сбиране и репортажен инструмент – променя  и подобрява глобалната мрежа като помага на милиони хора да имат право на глас и да бъдат свободни в изказа на мнението си,да установъват он лайн  връзка. Блогът като модерен начин и средство на комуникация напълно променя предстваите за традиционната журналистика и ПР, оформяйки се като касова коментарна медия,позволяваща на всеки да пише коментаторни текстове върху фиксирана тема.“

„Предимствата и нашумялата популярност на блога – поле за публично комуникиране – се крият не само в неговата динамика и продължителност на запазване на коментарите,но и глобалната достъпност и пълна свобода на мислите.“

„Интернет не е космическа технология,а само инструмент, канал за информация и комуникация, който обаче предполага активност и култура в активността на човешкото присъствие. Той е медия, която дава, когато и ако й дадеш.“

предходни подобни постове: тук, тук, тук