споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света
споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока
неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно
copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване
работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били
учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат
списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.
студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.
за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов
Follow
От позицията на студент мога да кажа, че си напълно права. С наведена глава мога да кажа, че този семестър почти не съм стъпвала на лекции (естествено, защото работя).
Но главата ми не е на 100% наведена, защото и предметите, които би трябвало да изучавам, са доста остарели като материал и разбиране за сферата на PR-a. На практика научавам повече, четейки блогове, отколкото от лекции. В резултат на това определено обмислям да сменя учебното заведение като дойде време за магистратура.
По въпроса за неграмотността – напълно подкрепям! Виждам такива неща, че чак ми се изправят косите!
Като цяло, темата, която засягаш, е доста интересна и може да се говори много, но нека не се разливам 🙂
така по-лесно отсяваш добрите от лошите студенти 🙂
иСкусително… 🙂
истина, така лесно се открояват добрите!
Ейхм, да, права си като цяло. Но от твоята камбанария. За работата не съм съгласен – повечето студенти, които работят, гледат да не изостават и от ученето и по мои наблюдения правят всевъзможни стоически усилия да съчетаят двете неща. Просто защото родителите невинаги успяват да осигурят нужните средства за издръжката на един или двама студенти. Има и друго – много хора, като Василена например, работят, защото трябва да възстановят някак връзката между теория и практика, която университетът тотално е прекъснал. Да учиш комуникации и да ти говорят за пресснимки за журналистите в хартиен вариант, вместо по мейл или на диск, е някак смешно. Така че ето ти и друг проблем, но от нашата камбанария – голяма част от преподавателите също са ..хм, неграмотни. Или поне неподготвени, не в час с времето и напълно неотговарящи на съвременните изисквания. Какво да изискват тогава от студентите?
Их значиииии. Какво да чакаме от студентите, като преподавателите им са болднали „неграмостност“. 🙂 Да, от бърза не е, не еот неграмотност, но все пак не е добре, хич не е добре. Наскоро щерка ми, студентка и тя, гледа в книга на свой преподавател отпечатани разни грешки от бързане, между които „Останал сляп и грух“. Браво, тоест, преподавателят пише на БДС, много са близо „л“ и „р“, ама е смешно, грух, грух.
грух и аз, Виктор, станах за смях, блях
Малко ме притеснява колко ниски критерии имат студентите днес като стане дума какво очакват от университета си; положението не е променено и при кандидатстване за работа (първата работа). Задоволяват се с малко, щото: – знаят че познанията им за света са повърхностни, технологичните умения на средно ниво, грамотността – леко над нулата, а идеята за бъдеще се определя от чалга културата в различните й крила.
Дотук това не бе критика, а вой от отдела за подбор на кадри.
Щото ако не очакваш нищо от бъдещето, ако си си достатъчен дотолкова че те интересува само колко пъти дневно си обновяваш ФБ профила, ако единственото място дето си замръквал е покрива на родителите ти, а единствения език – този на родата…е, не се чуди що на изхода на университета не те чакат работодатели.
Не мисля че е функция на университетските преподаватели да обръщат фунията насам или натам. Не мисля че е тяхна задача да поемат ролята на родителя. Ако някой иска бъдеще, то някой трябва да си го измисли сам. Даже преди университета.