тази нощ TTVI излъчиха нашия филм „Целувка за лека нощ“. искрено им благодаря!
работихме с Андрей по този филм през пролетта на 2007-ма, с много страст и емоции. получи се добре. темата бе важна за нас, за обществото. но бе избутана от последвалата голяма шоу-кампания на bTV и Могилино
целта на филма и на цялата ни кампания Аз съм, за всяко дете – семейство! беше не да затваряме домове, преселвайки децата в различни други институции. искахме да поговорим с хората, оставящи децата си в институции, за отглеждане, че за всички – за децата, за самите тях и за обществото като цяло – ще е по-добре да не ги оставят. децата имат нужда от много малко – най-вече от обич, за да растат. и ако не й се гледа на една майка едно дете, по-добре да не го ражда. а не да го изоставя. децата в институции за жалост са все още константното около 8 000 … по официални данни. цифрата може да варира. но при всички случаи е пъти по-висока от други европейски държави. да оставиш детето си в институция е като социално клише, случва се без особено да се замисли някой. системата е такава, не само го позволява, а на моменти го насърчава. знам, че ти, който четеш това, със сигурност не си си оставил детето. но около 1000 майки и тази година ще го направят. и все още, години след Могилино и Целувка за лека нощ не сме изградили адекватни механизми за справяне с явлението, за преодоляване на безхаберието.
на TEDxBG една от най-силните лекции бе тази на Ива Бонева, която в края призова да не се дарява на домове. каза също, че в домовете децата не плачели, защото няма кой да ги чуе. много пъти съм била в домове, различни домове. знам, че това не е вярно. децата там плачат. дори много плачат. но този плач остава не чут. защото лелките наоколо спират да го чуват в даден момент, рано или късно. предполагам е естествена защитна реакция. а всички ние никога и не го чуваме този плач. защото тези деца остават невидими за нас. пък било и сградите, в които да са настанени да се намират в центъра на София или където и да е другаде. странно защо се наричат домове. толкова далеч от дом е това място … остатъци от едно друго мислене и време, с което не можем да се разделим и днес, толкова години по-късно.
и така, малко джавкане (разбирай шоу). а керванът си върви.
Follow