традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.

тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки

един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме

а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂

аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит

тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!

семестърът показа

• че ученето е забавление
• че през собствен опит научаваш най-много
• че екипната работа има много силни страни и помага
• че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти

преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.

успех, хора! не губете ентусиазма си!

–

писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България

предприемачеството в началната му фаза е като силно влюбване, но не в човек, а в нещото, което стартира. човек му се отдава напълно, мисли го постоянно, дори сън не го хваща. и в тази фаза, както и в любовта, човек счита, че това е неговото занимание завинаги. и така и трябва да бъде.

при истинското предприемачество, както и истинската любов тази начална фаза на силна отдаденост трае дълго, с години.

разбира се, както при любовта – не винаги се получава. при много велики предприемачи и бизнесмени не първото, с което са се захванали се е оказало наистина „тяхното нещо“.

затова, когато започвате свой бизнес – отдейте му се напълно. гледайте на него като на „завинаги“. но ако не се получи – не се отчайвайте. дайте си време, обмислете нещата отново и ако имате нов импулс, следващото влюбване с уклон към „завинаги“ – действайте, това може да е вашето нещо наистина завинаги.

ако темата предприемачество ви вълнува, четете още:
Бен Пар за предприемачеството
предприемачеството е от малки
предприемачеството значи решителност

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

–

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

родителството те прави различен. ама много различен от това, което си бил преди него.

хваща те за ръка и те повежда из дебрите си, които са като магическо приказно царство – има и тъмни гори тилилейски, има и слънчеви полянки с цветя и птички и много усмивки, има и розови пухкави облачета, върху които да подскачаш, има и бурно течащи води, които сменят цвета си всеки час.

преди година Горичка направиха първия форум Родителство. и показаха, че и в България има мислещи, загрижени и отговорни за децата си и обществото хора. идната събота, 8-ми октомври, е второто издание на форума. входът е с много разумната цена от 20 лева (регистрирай се тук сега), а преживяването си заслужава – интересни лектори, готини хора наоколо, с които да побъбриш, забавни неща. ела.

–

виж още: моите 20 минути на първия форум Родителство, 2010.

роди ме майко с късмет, пък ме хвърли на смет

малкият Исус е само на около месец, а е вече с две сериозни операции, успешни, останали в миналото. родил се с малформации – спина бифида, шесто дете на майка ромка от Врачанско, която го оставила в родилното. но пък лекарите около него, като рекли, че ще живее това бебе – чудеса направили, докарали го в детска неврохирургия в Пирогов. и лекарите от Пирогов приели Исус като свое дете, оперирали го, след това и медицински сестри и санитарки – всички поели грижата за малкото бебе като за свое – коя му купила дрешки, коя – памперси. депутат дал пари за скъпа клапа, нужна за операцията на главичката.

малкият Исус – разкошно бебе. малко, но преживяло толкова. захвърлено от майка си, но отгледано през първия си месец с много любов от чуждите хора в болницата.

е, вчера дойдоха и го откараха обратно, вече здрав, в болницата във Враца. ще постои там, пък после ще ходи в дом. и дано има все същия късмет нататък.

и дано майка му, като не го иска, поне да се подпише, че се отказва от него, че да има шанс красивото ококорено бебе Исус да бъде осиновено и расте в семейство. защото всеки има нужда от семейство. всеки.

–

писах и за друг Исус, изоставен от родителите си в дома в Долна Баня и тук пак за него, за по-малко деца в домовете, и за филма „Целувка за лека нощ“

„Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава“

раят е винаги настояще, което не си очаквал

само ако ме бе обичала поне мъничко, поне на шега, просто от съчувствие към любопитството и стеснението ми …

една тънка книжка с класическата история на едно момче на дванайсет и неговите първи сексуални стремления. на прът поглед ми напомни за Лолита на Набоков. върна ме много успешно в детството, с онези безкрайни лета, с влюбвания и трепети, жега и пердета, полюшвани от ветреца, разкриващи скрити страсти. и много по френски разказана. и тъжна.