благодаря на всички, които дойдоха днес на премиерата на първия филм, по който работих – Целувка за лека нощ
отивайки към Дома на киното си мислех за Звезда, с която там гледахме хубави и странни филми. липсваш ми, Звезда!
дойдоха много хора! трогнах се и от появата на блогери, с които не се познавах, а също мои студенти, колеги, приятели – беше ми радостно – благодаря на всички ви!
Андрей, знам, че темата не ти бе по сърце в началото и че задачата бе трудна, но даде всичко от себе си и се справи чудесно! пак голямо благодаря и поздравления за професионализма! Гоги – музиката – пасваше прекрасно и даде много! Чочо – снимаше с плам и стана добре! Гори, Мишо, Светле – всичко , което направихте! Веси – визиите – супер! Петя – сайт за един ден, wow! всички – мерси!
за всички любопитни – имаме още творчески планове с Андрей, но да видим
в дом Надежда две деца – братче (10 г.) и сестриче (7 г.) чакаха 2 години процедурата да бъдат осиновени, бяха харесани от семейство и докато всичко се точи именно сега, месец преди реалната възможност да вземат децата при себе си семейството се е отказало да ги осинови … директорката на дома, г-жа Афузова ми го каза преди премиерата; още не е казала на децата, които от две години знаят и чакат този миг да имат майка и татко, че семейството се е отказало да ги осинови … жестоко е
през октомври искаме да покажем филма в университетите, ако някой може да съдейства с това – ще се радвам да каже
Follow
:-((( Наистина е жестоко…и чакането им е било непоносимо дълго на тези хора, но пък да се откажеш накрая…не ги разбирам, честно…
Благодаря за хубавите думи 🙂 Радвам се, че музиката е допринесла за атмосферата на филма, която определено караше хората да се замислят за проблема.
Относно семейството, за което се спомена косвено на премиерата – без коментар. Каквито и да са били истинските причини, грехота е да се разбият чувствата и сърцата на тези, и без това изтерзани, деца.
Поздрави,
Георги.
След едно обучение как да се справяме с глухи, слепи и деца със специални нужди по време на стачката, имахме дълъг разговор за толерантността на българина с учителката (сестра).
Излишно е да споменавам, че съдбата на тия деца по моите ширини е видима.
Това което правиш е достойно за уважение !
Много лесно е да натикаш в ъгъла някой, който не е на светло. Адски нормално е да забравиш някой, който е изоставен и скрит.
Няма морално право за осъждане на осиновителската двойка. Особено пък в България, най-лошото място за гледане на деца след Сомалия (чета Хирши, затова го твърдя без намигване).
Надявам се това да не е първия ти и последен филм. Темата тази седмица е единствената тема, когато се спомене България в ЕС.
9 000 деца без право на избор за толкова дребни неща като какви дрехи да облека като се събудя, какво има за ядене, ще се разхождаме ли в парка, ще си играя ли с мечето си..
Най-хубавото от това лято бе появата на новото попълнение в семейството през юни. Няма друго събитие, което те прави по-човечен. Докато държах малкият, роден преди 12 часа и тихо мъркащ в скута ми – исках да чуя послание Как се става по-толерантен човек ?! Когато го кръстихме в неделя, свещеника (много роки чичка) предложи : Не се притеснявай, радвай му се.
Успех на целия екип !
отказали са се, защото момченцето им се струвало глупаво, не било отличник … и не искали тъп човек да ги наследи
аз това не го разбирам …
Да, определено това е проява на „висока“ култура, ум и най-вече – проява на истинската човешка душа. Без всякакви сиви обложки и усмихнати маски.
Жалко, че случилото се е напълно обратно на думата „алтруизъм“.
Веднъж ми се случи да не успея да спазя уговорката си към собствените си племенници (които сега са съответно първи, втори и трети клас)… помня разочарованието в очите им. Представям си какво е да направиш такова нещо на дете, което цял живот е мечтало не за игра на футбол, а за собствено семейство.