снощи не писах, но ако бях поствала щеше да е идентичен на днешния пост – редуцирано работно време заради началото на учебната година на двата детски фронта, доста и то важни задачи, избутани в ъгъла (не мога да довърша редакцията на книгата – върви бавно, а нямам време; подготовката на премиерата на филма иска времеви ресурс също; цялата текуща работа – срещи, оферти, интервюта, нови проекти),
тъга, която неизбежно нахлува в ежедневието ми в края на лятото,
белият сняг, който в последните вечери бавно трупа след като изключа компютъра и зачета Орхан Памук
плюс други носталгии и тегоби правят настронието ми ноктюрно и спасението ми идва в Лунната на Бетовен – първата й част
после нещата стават динамични и живи – третата й част
и все пак трябва да завърша оптимистично, с нещо което много обичах да слушам в детството си, в изпълнение на два рояла на двама полски пианисти – Марек и Вашек – тук в изпълнение на Kempff – La Tempete – 3-тата й част
Follow
Е, ние, по-неизтънчените, напоследък много се радваме на Вангелис, да речем на албума Voices.
А и като не е на MP3, като са го сложили хората по торенти как си требе, в wav – друго си е.
не мисля, че да харесваш Бетовен е изтънчено …
рядко слушам Вангелис, но ще имам впредвид някой път да намеря повод и за него като музикален фон на моите мисли и настроения 🙂