за по-малко деца в домовете

усилията ни миналата година намериха прекрасен катализатор чрез филма на BBC за Могилино, подет по-късно за ПР акция на една от телевизиите и кулминация днес – затварянето на домовете за деца у нас бе поискано от 80 организации

не ми се вярва да се случи, но поне все оповече хора и инстанции мислят и действат в правилната посока, пък дано и по върховете (институциите, от които това зависи) и по крайните краища (жените, дето ги раждат и оставят тези именно деца) да се промени нещо

нещата в домовете са си както си ги знаем, нищо че Ани Салич закара доста кашони в Могилино … за Веско и другите деца от дома в Долна Баня – тук

14 thoughts on “за по-малко деца в домовете

  1. Всичките тези призиви са напълно излишни. Защото всяка година 1 200 български майки зарязват децата си. Как да се промени това, като е ОЧЕВАДНО, че съвременният българин има морал на акула и етика на свиня?!…

  2. Няма и да се промени, защото социалната ни политика е такава. Поощрява се раждането при бедните – плаща се на брой дете и за някои това става, ако не средство за печалба, то поне начин за препитание.

  3. Добре е, че и тези социални домовe ги има, закото без тях щеше да е още по-злe. Задавате ли си въпроса какво става с децата (а и възрастните) с увреждания, когато родителите им умрат? Шансът в този случай е децата да си отидат преди родителите.

  4. По стар български обичай тази пиар кампания доведе до безкрайно дрънкане и почти никакъв резултат. Истината е, че нямаме нагласа да отделим от времете си, за да се погрижим за такива деца, така че ако е възможно за тях да се грижи някой друг. Това много ясно личи при призивите на НПО-тата. И на тях не им се занимава, горките.

  5. Не мисля, че домовете по принцип са излишни, понеже не всички деца ще бъдат пожелани за осиновяване или просто за отглеждане. Не мисля, че е добра идея държавата да притиска тези, които не желаят децата си да ги задържат. Познавам купища родители на съвсем здрави деца, които не харесват децата си, и не мисля, че ги отглеждат по най-добрия начин, но здравите деца имат по-големи шансове за оцеляване отколкото тези с увреждания.
    Съгласна съм с Бенихил за това, което се случва с децата с увреждания, когато починат родителите им. Живяла съм в един блок с възрастна жена, която правеше всичко възможно да се грижи за две дъщери и внучка с умствени увреждания. По някое време тя и едната дъщеря умряха от глад. Другите две жени бяха откарани в дом. Мисля, че и те умряха там.

  6. Виждам, че много хора се объркват, когато се говори за закриване на домовете. Това няма да значи, че няма да има места, където да живеят деца без родители. Това означава единствено, че няма да живеят в огромни сгради, по 80 деца заедно, на майната си.

    Идеята на МТСП и на НПО в случая е да има зашитени жилиша, които са малки къщи за 5-8 деца, където се живее като в семейство; приемни семейства; центрове за дневни грижи и за подкрепа на семейството и множество други услуги, които спират едно семейство да изостави дете. А ако детето е вече изоставено, детето ще бъде настанено на място, максимално близко до семейство. Това го обяснявам, защото непрекъснато срещам коментари „Ама като затворят домовете, къде ще идат децата?!“

    И на мен ми се иска защитените жилища да станат реалност от днес за утре, но мисля, че всеки може да си отговори на въпроса колко време отнемат планирането и строежът. Та който е очаквал проблемът с 10 000 деца да се реши мигновено, сега може и да мисли, че всичко е било само безкрайно дрънкане. А разрешаването едва сега започва.

  7. Проблемът не е в къщите или битовите условия – това се решава сравнително лесно, когато има средства. Проблемът е с хората, които ще се грижат за тези деца – тях няма как да си ги изпишеш от седмото небе. Голям ли е броят на оставяните деца, ще трябва да бъде голям и броят на гледачите, приемните семейства, възпитателите и т.н.

  8. По същество, това е визията на 80 организации как да изглежда бг в един бъдещ период от време, в границите на модерна Европа.

    Яна, заявката е Първата по рода си. Поне аз за последните 18 години не чух/четох за подобен план. Българите не са познати като общност където диалога обединява. Още не вярвам на очите си, честно !

    Едно,
    искам пълния списък на тези организации
    за да мога да прочета за конкретни ангажименти в програмите им
    Това е важно за широката публика, защото дотук начина да помогнеш в решаването на проблема бе ограничен до смс.

    Какво ми хареса:
    – децата на фокус
    – убеждението че необходимите ресурси за решаване на проблема са вътре в системата
    – държавата като мястото дето разруши патриархалния семеен модел
    – акцент върху необходимостта от реформа в здравеопазването
    Не съм специалист, но смятам че дискутираме тъкмо и най-вече този домейн.
    – детето като гражданин, като актив в образователната система

    Какво ми липсва:
    – какво е участието на модерните технологии за решаването на проблема
    Яна, ако една тв и един мобилен оператор могат да правят пари от децата, трябва да има начин да се впрегне ИТ за децата. Мислили ли сте как ?
    – къде са останалите деца във вашата визия ? Децата в тежко социално положение съвсем не са само инстутиционализираните.

  9. Жалко, че тези празни приказки за деинституционализиране (страхотна дума) на децата се подеха отново точно сега. В момента, когато в Русе се случва нещо почти толкова скандално и тъжно, колкото показаното във филма на Кейт.
    Познавам някои от НПО, които стоят твърдо зад идеята (тя сама по себе си е прекрасна), но на този етап искането им е неосъществимо. Не че няма достатъчно примери,които можем да последваме. Не че не могат да се намерят и средства. Липсва само отношение! Нопък това е напълно достатъчно, за да не се променя нищо.

  10. Нямам идея каква да е ролята на ИТ сектора…

    Вярвам, че се започва нещо, което ще отнеме време, пари и организация. Предлагам да го плюем чак като се провали, а не преди това.

  11. ИТ сектора е малко откъснат и малко глезен и доста самовлюбен … не знам дали ще иска, иначе за можене ще може

  12. Хм, хубаво Жюстин, но да поискаш затварянето на домовете е едно, а да го осъществиш е друго. Кой се е ангажирал дотук с второто? По какъв начин може да се популяризира, за да помогнат повече хора?

    Защо не вземеш да напишеш един постинг, в който обясняваш това, което и в коментара – да не звучи като списъка в сайта на Могилино? Да добавяш важни линкове към него.

    Вие се борите, но на мен всичко ми изглежда толкова абстрактно. Тази идея има нужда от сериозен PR.

  13. Основното, което е нужно е човек, който да поеме отговорност. Както се е случило в Румъния преди десетина години. В България все още няма такъв човек. Поне не е изявил желание да опита. Дори да изглеждам черноглед, не мисля че скоро ще има развитие по въпроса. От посещенията ми в домове знам, че всеки предпочита да си получи индулгенцията срещу кашон с дрехи или дребна сума в кеш. Но внимание, отношение, воля, последователност….не виждам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *