хора

как виждаш света – зависи само от теб

by Justine

1

как виждаме работата си, града си, хората около нас – това зависи основно от нас, не от друго

София е красива в очите на едни и ужасна в очите на други

България е красива в очите на едни и немислимо недобро място за живеене в очите на други

някои откриват романтика и красота в дъждовния ден, други се депресират от него и изпадат в меланхолия, трети намират оправдание в дъжда, за да намразят още повече света и себе си

как виждаш света – зависи само от теб. имай куража да го разбереш и промениш нещо, ако не ти харесва. но не мрънкай. действай.

–

илюстрация: Али „Къщи с любов“

Email, RSS Follow

в администрацията хората са нещастни

by Justine

4

достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.

влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.

не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.

Email, RSS Follow

на брега

by Justine

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там

ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща

книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.

истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.

Email, RSS Follow

добри, но не безкритични

by Justine

днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.

размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.

живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?

Email, RSS Follow

животът за живите

by Justine

една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава

„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор

и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак

„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“

Email, RSS Follow

отворено писмо. или за журналистическата етика

by Justine

ОТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева, Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова, отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов, наблюдатели,
Яне Янев, отговорен секретар,
Виктория Пенкова, журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир Въгленов, Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева, Любомир Серафимов, Десислава Микова, Янислава Монева и Ива Велева, журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем препратки към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.

Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата, подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление, последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението, му между подписалите жалбата надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: [email protected]

Затова ние искаме повече публично извинение за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество, искаме:

  • повече контрол над етиката в българските медии;
  • да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
  • да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага препратки и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека, подписали отворените писма, за подкрепата!

Email, RSS Follow

чужденците за нас

by Justine

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

Email, RSS Follow

Ромен Гари. Сияние на жена

by Justine

признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“

Email, RSS Follow

талантите и как ги използваме

by Justine

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни „пр експерти“ (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо.

получих прес инфо, чието заглавие гласеше „Незрящият талант Крис пее в МОЛ „ххх ххх““

не, това не е случайна грешка. това е целенасочено търсен ефект. едва ли са си представяли чак и блог пост, но нещото е потресаващо. мислих, че малко по малко нещата се оправят. може би все още има неугаснала частица надежда. но е все по-трудно да я държа жива.

Email, RSS Follow

децата като наше огледало.

by Justine

вайкаме се и се тюхкаме, че децата ни неграмотни.

истината е, че децата ни са наше огледало. какво се получава? четат ли българите като цяло – не? защо децата да четат тогава? гледат ли телевизия, шоута, реалитита и турски сериали, ама по много – да? защо тогава се сърдим на децата, че и те са по цял ден пред екрана?

в същото време бизнеса се оплаква от липса на кадри. няма квалифицирани хора. и неквалифицирани няма.

в същото време 100% от завършващите висше образование в Индия и Китай говорят перфектно английски.

мда.

Email, RSS Follow