на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там
ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща
книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.
истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.
Аз съм гледал и два филма по тази книга, като и двата бяха много добри. Темата е много интересна и вълнуваща и май наистина все още не сме избегнали опасността от тотално затриване на човечеството.
Майк, трябва да потърся филмите … Но наистина още не можем да кажем, че много е помъдряло човечеството, като можем да се затрием за едното нищо …
Всъщност романът е още от 1957-а. Тъжно. Филмът (аз съм гледал един) – също. Нещо подобно по-ново (края на 70-те) – по-стряскащо, по-европейско и по-оптимистично: Робер Мерл – Малвил. Мисля, че все пак е превеждана на български, но в такъв случай май е неоткриваема. Аз я четох навремето на руски, ти можеш да си я потърсиш на френски или английски. Има много други романи по тази тема, но този ме е впечатлил най-много.