миналата седмица в София се състоя конференция „Диалог за бъдещето“ – хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система
днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди – училището основно ни даваше (и дава) факти, не мислене.
това ок. реформа също е необходима. но искам да припомня неща, които ни даваше, а мисля все още дава училището:
приятели – добри приятелства, които често остават за цял живот (мисля, че това е основното, което липсва на децата, които остават да се обучават у дома и не ходят на училище)
учител-магьосник – все се намира поне един, при по-голям късмет дори двама, които всички деца обожават и слушат, човек, който повлиява много всяко дете поотделно, авторитет, уважаван, обичан, който остава в мислите ти до старини, може да се причисли и в първата група на приятелите (и това им липсва май на децата, които си остават у дома)
приключения – междучасията, часовете и подхвърлените бележки, колективното бягане от час, ходенето на купони, лагерите, първите влюбвания, рок-бандата на класа и ритането на топка след часовете, попълването на лексикони, размяната на топчета, гурмити, колички, карти, книги, забранени списания, идеи и още и още (и това най-вече им липсва на децата, които си учат у дома с мама)
ок, знам, че всяко от тези готини неща си има достойна опозиция – гадните от класа, които те осмиват, злият учител, който те навиква и прави на две стотинки, неприятните моменти, защото и такива има, но ако имаше само добри страни, то щеше да има нещо сбъркано в училището, пък и никак нямаше помага порастването. просто вероятно е късмет или пък постижимо с усилията на повече зрели хора да го направим една идея повече в полза на готините неща там, а?
Follow
В защитена среда, получаваме шанс да опитаме и грешим без трайни последствия. Училището трябва да е защитено с ролеви модели, първите които ще познаем. И с технологии, защото няма по-модерно нещо от образованието: при Сократ или днес.
Как стоят нещата в Learning 2.0
някой път ще ти наглася семинар, но понеже кутийчето тук ми е 10х5, днес само толкова.
Училището е отворено към средата
Някои от проблемите й се пренасят като дискусии
Подготовката за урока е в web 2.0 – защото инструментите са гратис и познанието е събрано в мрежи
Продуктът от учебния процес не е единствено обучавания, но и обучаващия и родителите : биологични, приемни или родителите на родителите
Днес учим различно
Четем различно (В БНТ още не са го разбрали)
Помним и организираме познанието по нов начин
Ето защо директора на училище вече не е просто някой учител, а сбор компетентности в организиран индивид.
Определено приятелите са най-важното и интересното от училище, поне в мойте очи!