днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.
размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.
живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?
Follow
/“даваj му пички на коментари“/