добри, но не безкритични

днес с Марин Бодаков си говорихме между останалото и за липсата на критика, в частност литературна критика във вида й от преди. днес сякаш всичко, което се пише е или позитивно до хвалебствено или нищо. рядко някоя книга, автор, преводач биват критикувани.

размишлявайки по темата стигам до всевластният фейсбук и до факта, че той е една доста позитивна среда. няма „не харесвам“ има „харесвам“. фб върна на хората имената им, за да им върне истинските приятели, ценността на снимките, статусите и коментарите. но с това отряза и критиката. забелязваш ли колко рядко някой изразява негативно мнение за някой друг, освен ако не хейтва открито (което също е рядко), често за да направи впечатление на останалите.

живеем в едно време на всемирна фб доброта и харесване. има и добрите си страни. но малко като безвкусна манджа, а?

3 thoughts on “добри, но не безкритични

  1. ФБ е великия филтър
    С едно докосване на бутон прекратяваш интерес. Практично.

    ФБ не е точно мястото на четящите
    Амазон е
    Торентите са
    Форумите на хората които, ама истински!
    се интересуват от нещо
    Много малко вероятно е да прочета книга или потърся филм
    щото критик го препоръчва. Но ще го направя, ако приятел го препоръча.
    Или прочета мнение на убер четящ като мен.
    В economy of abundance, когато всичко има вчерашна цена и стойност в стила на живот, платената критика най-сетне лъсна като онова, дето бе през цялото време: претенциозна. Не, мерси. Изкуството трябва да е демократично.

  2. Близка колежка и приятелка беше „наказана“ да не може да споделя и да качва снимки във великия Фейсбук в рамките на седмица, защотооо…
    беше написала като статус, че няма бутон за нехаресване… или нещо от сорта, защо определено имаше нещо за нехаресване в този момент. И съответно тя си получава мейл, където я информират, че не може така(!!!) и я наказват с една седмица неспособност да качва снимки и/или видео и да коментира. Фейсбук се гради на това, че споделяш и ХАРЕСВАШ – повече само в живия живот!..
    Иначе поздравления за прекрасните постове и … безкрайните дейности:) Свалям Ви капела!
    Поздрави!
    Златна

  3. Не съм съгласен. Не знам в каква посока е било размишляването ви с Бодаков, но и по начало не ми допада онази критика „от преди“. Какво е това критик? Някой, който е решил да се прави на трибун, на цензор може би и да словоблудства върху чуждо произведение. Не, мерси от тази критика… И днес го има този стремеж на критика, на рецензента дори да създаде ТОП изречението – цял ден сигурно е мислил, за да напише едно параграфче на гърба на ново томче, изпипал е всеки тон, за да звучи ЯКО…

    Личното отношение, споделеното впечатление без налагане според мен е много по-актуалния и ценен заместител на критиката. В блога ние се опитваме да даваме на читателите си точно това. Не им казваме „Вижте тази книга, много е яка, писателят е най-добрият!“, а им казваме „Вижте това, ако искате – на нас ни направо еди-какво-си впечатление…“. Всеки има правото на друго впечатление, разбира се 🙂

    А масовото „лайкване“ може би е следствие от тенденцията във Фейсбук, да :Р

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *