обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …
и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.
Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.
Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.
Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.
Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.
Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.
изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?
Follow
Детските книжки от нащето детство май не са много интересни на нашите деца?
Който се е опитвал да чете „Хензел и Гретел“ или „Малката кибритопродавачка“ на детето си, със сигурност го е усетил.
Мечо Пух си остана любим герой и за моя син, но не мога и до днес да преценя дали заради книгата или заради филма? По същия начин – Робин Худ и Бременските музиканти…
Съвременните деца възприемат света по съвсем различен начин, повече с очите си, отколкото със слуха си… и от малки са се сблъсквали с толкова много хора и ситуации, че май старите книги приказки не ги впечатляват по начина, по който са грабнали нас?
Приказките на Андерсен – почти всичките,
Там непременно някой умира. Дъщеря ми настоява да ги четем, а на мен само като погледна книгата и вече настръхвам…
Направо не знам как се озова вкъщи тази книга, обаче не ви я препоръчвам 🙁
И аз първо се стих за Андерсеновите приказки, но после се сетих и за „Дейвид Копърфилд“ (и „Оливър Туист“ и изобщо Дикенс) и… бррр. Направо тръпки ме побиват като се сетя. А книжката беше една красива – голям формат, гланцирана корица, с красиви илюстрации. А още на 2-ра стр. започваха такива ужасии, от които на всяко дете може да му изстине кръвта.