вайкаме се и се тюхкаме, че децата ни неграмотни.
истината е, че децата ни са наше огледало. какво се получава? четат ли българите като цяло – не? защо децата да четат тогава? гледат ли телевизия, шоута, реалитита и турски сериали, ама по много – да? защо тогава се сърдим на децата, че и те са по цял ден пред екрана?
в същото време бизнеса се оплаква от липса на кадри. няма квалифицирани хора. и неквалифицирани няма.
в същото време 100% от завършващите висше образование в Индия и Китай говорят перфектно английски.
мда.
Follow
Това е цялата истина. И ние самите приличаме до голяма степен на нашите родители. В крайна сметка в огромна част от живота си децата възприемат поведението на мама и татко като най-важно, най-правилно и естествено за добро или зло го повтарят. Щом мама слуша чалга и не чете нищо друго освен жълти списания – значи и аз мога; щом татко всяка вечер се напива и не знае що е то театър – значи и аз трябва. Но да гледаме по-оптимистично и с надежда, че децата ще започнат да вземат само добри примери от своите родители или пък те (родителите) от своя страна – няма да дават лоши 🙂
А… точно нашите четат и вероятно не са чак толкова неграмотни. Така де… нали приличат на родителите си 😀
Само дето и на нашите деца ще им се наложи да работят в екип с чуждите деца. И тогава ще се научат да псуват тихичко и много брутално – точно като родителите си.
Чета поредното задание, което щеше да бъде много по-разбираемо, ако Авторът беше обърнал повечко внимание на пунктуацията и значението на думите, които е ползвал. А не е като да нямам тренинг. Преди години съм работила с шеф, чиито описания на бъговете в софтуера изглеждаха писмено по следния начин: „Цък на чертата и – КВАДРАТ!“ (превод: „Когато кликна в границата между двата бутона, резултата е BSOD“). Навикнала съм и уж нищо написано от човек не може да ме изкара от нерви. И все пак…
(Повечето завършващи висше образование в Китай и Индия съвсем не говорят толкова перфектен английски, но не може да им се отрече, че упорито се опитват да надскочат средата, от която произлизат.)
Проблемът не е в отразяването на семейната среда а в липсата на външни стимули за равитие. Копирането на мама и тате е част от развитието, но ако липсва външен стимул обществото си остава в едно и също състояние.
Що се отнася до английския и магистрите в Китай , според мен има по-важен проблем – у нас част от завършващите не знаят български език (писмено и говоримо)достатъчно добре.
Първо българите са идолопоклонници от класа 🙂 все чуждото е по-хубаво. И второ вече не казват – учи, мама, да не работиш – а детето да научи два чужди езика, че да се оправи в живота – а българския за какво му е :)без това хубавия живот е навън.
Така че няма защо да се учудваме, че след 50 години, България има 100 процентовия шанс да стане циганска държава, без език и без култура. И нямаше да ме е яд, ако тея цигани поне си правеха труда да научат български. И не мога да разбера що пък е редно да им викам роми:) като са си цигани и то от най-циганските. Верно е, че трябва да съм по-мила с тях, при условие, че както се вижда няма да съм от бегълците и ще трябва да си прекарам старините с тях – май е време да се пообразовам в циганския. То се е видяло, че те няма да се интегрират, ами ние ще трябва 🙂
Така че, който ще бяга навън да учи английски, който не – да почва с циганския:)
В момента образованието по никакъв начин не е свързано с бизнеса. Едните питат какво знаеш, а другите какво можеш. Липсва всякакъв диалог между тях. С други думи защо да чета, като и без това накрая няма да го мога? Точно така мисли и брат ми.
Според мен децата не четат, защото израстват в среда, лишена от смисъл. Те често не могат да разберат родителите си, които са склонни да работят по цял ден, без да могат да си позволят елементарни неща. Това е нещо, което те чувстват като крайно несправедливо. Потърпевши най-вече са именно те, поради което започват да „разхлабват“ нишката между себе си и родителите им. А когато това стане, много трудно може да се възвърне взаимното доверие.
Колко са авторите на книги в България? Колко от тях са подарили книга на дете? Книжарниците са пълни с чуждестранни автори с преводи на български език на остарели книги. Колко хора могат да си позволят да купуват книги? Колко библиотеки има в градовете? Повечето хора са навряни в миша дупка и не могат да помислят за нищо друго, освен най-належащото. Пирамидата(макар че не е такава) на Маслов отговаря на въпроса защо не се чете. Докато не можем да изпълним физическите си потребности, няма как да изпълним духовните.
В България има и квалифицирани и неквалифицирани хора. Но през условията на прехода, когато бяха масово лъгани с празни обещания, те много се обезвериха и в момента нямат доверие на никого. Каквото бизнесът им причини, излиза че се връща. Никой уважаващ себе си човек вече не е склонен да се унижава тук, след като има и други възможности навън.
И последно: Колко финанси се отделят по време на криза за „приоритетното“ образование? С други думи и правителството добре подпомага повсеместното затъпяване. Кой ни е виновен, след като ние си го избрахме?
Сблъсквал съм се не веднъж с индийския вариант на английския език и определението „перфектно“ относно нивото им, не е точно на мястото си 🙂 Най-малкото защото например в семейството от индийските езици няма понятие за произношение.