усмихвайте се, дори и на работа е добре да сте в добро настроение, особено ако ръководите или работите с хора. отдавна го повтарям, ето че и други също
„According to best-selling author Jon Gordon, negativity, complaining, and pessimism suck the energy and productivity right out of organizations.“
не на песимизма.
днес за поредна година бе отбелязан световният ден за безопасен Интернет. чест прази на Глобул, че бяха (почти) единствените от по-големите, които говориха по темата. в роден контекст прочитът за пред медиите е основно което ще им се хареса – страшните истории
ние в Az-deteto.bg продължаваме за поредна година кампанията Сърфирам безопасно в по-позитивен тон, наблягайки върху превенцията и правилата за безопасно пребиваване на децата ни онлайн
обикаляме училищата, срещаме се с деца от подготвителна до към 7-ми клас и си говорим. децата малките са вече онлайн на 100% за София. за по-големите е ясно. за социални мрежи започват да чуват и да влизат по 1-2 от клас в около 2-ри клас, а в 7-ми вече 95% са там. чувстват се комфортно като цяло онлайн, знаят основните правила, друг въпрос е доколко ги спазват.
в четвъртък от 10 в БТА ще имаме кръгла маса и дискусии с ученици, медии, представители на бизнеса и институциите по темата, ако е важна и за теб – заповядай!
–
писах по темата още:
безопасен Интернет за нашите деца от 2008
една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава
„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор
и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак
„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.
Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.
Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“
взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа – Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории
Любов е красива приказка за великия Руми и неговия духовен спътник Шамс. успоредно се развива и историята на американката Ела. тя не ми бе много убедителна като образ и ми дойде много клиширана като история, но това са подробности. беше ми любопитно да навляза в суфизма в ежедневния му прочит, в живота на дервишите, в историята на техния танц и целия им мироглед.
начинът, по който е разказана Любов ми напомни Името ми е Червен, макар самата история тук да не е чак толкова заплетена
ако Изтокът и суфизмът са ти любопитни, мисля, че книгата ще ти хареса
след Сияние на жена очаквах нещо изключително добро. потърсих в книжарницата и първото, на което се спрях, за да продължа с Ромен Гари бе Животът пред теб. след многото сълзи през януари време ми беше за тази книга. но не бях достатъчно подготвена за нея.
великолепен текст. без претенция, но с голяма мощ. семпли думи, наслагани смисли, сарзакъм в over дози, реализъм до пареща болка. преводът на Красимир Мирчев – рядко добър.
няма да продължавам с хвалбите. просто я прочети.
„мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром“
„за мен хероинът е долна работа. момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане“
„винаги ми се е виждало чудно, че сълзите са били запланувани още в началото. ще рече, така са ни направили, да плачем. може ли да не помислят? кой уважаващ себе си конструктор ще ги надроби такива …“
„Господин Хамил е голям човек, само дето обстоятелствата не са му позволили да стане такъв“
„времето пристига бавно от пустинята, с камилски кервани и никак не бърза, защото носи вечността. но къде-къде е по-лесно да го разказваш, отколкото да го гледаш по лицето на някой старец, от когото ден след ден крадат по нещо, а мен ако питате и времето е един изпечен крадец“
„и аз като порасна, също ще напиша клетниците, защото това пишат хората, когато имат нещо да кажат“
голяма книга.
нашумя се напоследък след лекцията на Стив за the baba-фактор, родния феномен, но ми се ще да добавя няколко щриха
the baba-фактор е изконно ценен ресурс за родните ширини. спомни си в твоето детство как е било. сигурна съм при 90% от нас бабите са били супер важен фактор в детството, формиращ елемент, но не и страховити, плашещи чудовища, които не дават на децата да играят. отказвам да го приема.
днес the baba-фактор е още по-олекотен. днешните баби
а/ са много заети, работят и не могат да гледат (редовно, постоянно) внуците си
б/ не им се занимава, а дори „да ги гледат“, всъщност повече гледат сериали, а не внучета, в което време последните правят каквото си искат, разбирай основно играят
страшното на the baba-фактор не са игрите, от които бабите лишават внуците си у нас, а по-скоро глезенето. чувството на вина, което доминира у повечето от нас като родители, понеже работим и с това се чувстваме виновни, че не сме с децата си, същото това чувство на вина избива и у бабите (разбирай дядовците), защото се отдават повече на работа, сериали, отколкото на внуците си (с малки изключения).
от там бабите започват да глезят малките ужасно много като:
* им купуват всевъзможни (китайскинайчесто) играчки боклуци (отмагазинзаединлев), вместо да им разкажат приказка
* им купуват всевъзможни (ужасновредниноотрекламитепотелевизията) храни неща за ядене вместо да им направят една хубава зеленчукова супа, например
така че, шоуто си е шоу, но ние трябва да върнем бабите на техния пиадестал, да им връчим нужното количество отговорности, рестрикции, светоглед (разбирай играчки и храни) и ги вкараме сериозно в играта с възпитанието на внуците. защото, както се казва от народното предание – никой не е длъжен да им гледа на бабите внуците.
говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.
не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.
кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.
кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.
какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук
а ти?
Със съкращения от в-к „Работническо дело“, брой 268, понеделник, 24 септември 1956 г., цена 20 ст.
„Целите, които преследват статистическите преброявания в условията на социалистическия строй, са пряко противоположни от преброяванията, извършвани в капиталистическите държави.“
„В предизборната кампания преброителят е централна фигура. Затова към подбора на преброителите народните съвети и партийните организации е нужно да се отнесат с най-голямо внимание. Преброителят трябва не амо да разбира политиката на Партията, но да умее и да я разяснява.“
целият текст е в ЛудиМлади тук. кредит: Ивет
знам, знам, знам, не харесваш София, знам.
но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.
мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.
този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон
Follow