говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.
не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.
кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.
кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.
какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук
а ти?
Follow
Днес пак бях на лов за книги. Февруари е, което означава – разпродажба.
Двете ми нови книжарници се намират в град с 75 000, девет библиотеки, един университет и 21 училища.
Получих каталогът им и си заплюх две заглавия. От онези, които не мога да си дръпна от VUZE, Audible не предлага като аудио книги и цената бе по-ниска от МакДоналдс с кола. Отивам, вътре две млади лица се занасят нещо..почвам от едното купче, другото, пак първото..търся си книгата.
Нямаше я или може би аз чаках твъъъъърде дълго.
С амазон е по – лесно. Чета на тихо, студено, добре осветлено. Понякога хапвам. Четат ми в рейса, влака, самолета, зимно време, когато светлината ми е малко.
Едничкото време, когато спрях да чета бе в училище. Нямаше училищна библиотека.
Аз чета… ще бъде пресилено ако кажа винаги, но поне така ми се иска. Както когато прочетеш хубава книга и след последната страница остава онова странно чувство, че сякаш ти си я написал, сякаш ти си изживял написаното. Общо взето и аз чета предимно вечер, когато не се занимавам с основен преглед на интернет пространството, но чета също и в автобуса, за да залича намръщените лица около себе си; или например в някоя скучна лекция, за да оползотворя времето, което е на път да се изгуби; или докато чакам, а напоследък го правя и докато ходя, но често без резултат :/ Но всичко това е защото четенето за мен е като наркотик – след една прекрасна книга няма как да не започнеш следващата, а и миризмата на хартията и мастилото е опияняваща. Само малко ме натъжава фактът, че младите хора у нас почти не четат. Превърнали са се в едни малки чалга-роботчета – не ходят на театър, не четат книги, с което губят толкова много. Само да го знаеха…
И аз чета предимно вечер, когато си легна и в градския транспорт. Едно време ми се удаваше да чета и докато вървя, но напоследък съм загубила тази способност. Или може би дупките по тротоарите и минувачите са станали повече? 🙂