нашумя се напоследък след лекцията на Стив за the baba-фактор, родния феномен, но ми се ще да добавя няколко щриха
the baba-фактор е изконно ценен ресурс за родните ширини. спомни си в твоето детство как е било. сигурна съм при 90% от нас бабите са били супер важен фактор в детството, формиращ елемент, но не и страховити, плашещи чудовища, които не дават на децата да играят. отказвам да го приема.
днес the baba-фактор е още по-олекотен. днешните баби
а/ са много заети, работят и не могат да гледат (редовно, постоянно) внуците си
б/ не им се занимава, а дори „да ги гледат“, всъщност повече гледат сериали, а не внучета, в което време последните правят каквото си искат, разбирай основно играят
страшното на the baba-фактор не са игрите, от които бабите лишават внуците си у нас, а по-скоро глезенето. чувството на вина, което доминира у повечето от нас като родители, понеже работим и с това се чувстваме виновни, че не сме с децата си, същото това чувство на вина избива и у бабите (разбирай дядовците), защото се отдават повече на работа, сериали, отколкото на внуците си (с малки изключения).
от там бабите започват да глезят малките ужасно много като:
* им купуват всевъзможни (китайскинайчесто) играчки боклуци (отмагазинзаединлев), вместо да им разкажат приказка
* им купуват всевъзможни (ужасновредниноотрекламитепотелевизията) храни неща за ядене вместо да им направят една хубава зеленчукова супа, например
така че, шоуто си е шоу, но ние трябва да върнем бабите на техния пиадестал, да им връчим нужното количество отговорности, рестрикции, светоглед (разбирай играчки и храни) и ги вкараме сериозно в играта с възпитанието на внуците. защото, както се казва от народното предание – никой не е длъжен да им гледа на бабите внуците.
Follow
Имаше едно такова разделение:
Бабата е супер, когато си е твоята.
И бабите са кофти – когато са ято комшийки, на кито децата пречат 🙂
не го знаех 🙂
абе не винаги и твоята баба е супер, но си е твоя все пак 🙂
Поредната добра статия от Жус.
Мила само една молбичка редактирай си „ужасновредниноотрекламитепотелевизията”, не че е проблем просто сме свикнали да гледаме твоя перфекционизъм и професионализъм.
Аз, аз..
няма много време за глезене, възпитаването е леко виртуално. Така в краткия отрязък, който имаме, опитваме да съберем изтърваното.
Не винаги се получава.
Обаче си имаме нашите моменти – нутела за закуска, обяд и вечеря в същия ден.
На мен също ми липсва ритъма на старото време.
Понякога си мечтая да живеем далече, далече… Аз също мисля, че ако не бяхме всеки ден с бабите, и ние, и децата щяхме да бъдем съвсем други хора. Но, кое би било по-добре?
Иначе – веднага си личи, когато някое дете не е отглеждано от баба си.
Въпросът наистина е кое е по-добре за децата? Не знам, важното е всичко да е с мярка.
Изгледах презентацията, беше супер! Много ме впечатлиха ораторското майсторство, подходът, сценичното поведение, визуализациите, всичко. Успя да ме убеди, че 90% от това, което казва е, истина. Но, винаги гледам малко намръщено, по български сериозно и, някак, под вежди, когато хора от други култури идват тук, за да ни обясняват колко много знаят за нашата култура и на тази база – как можем да живеем по-добре. Защо? Защото трябва много, ама много да знаеш за една култура, преди да започнеш да раздаваш подобни съвети. За всяка култура, не само за българската.
Били сме най-тъжното място на света. А какво става с шведите, които са на първо място по самоубийства в Европа и с японците, които водят класацията в света? Това много весели места за живеене ли са? Където всеки човек има роднина самоубиец – близък или далечен? Егати веселбата! Българите се натъжават само тогава, когато трябва да вършат работа, която не им харесва, защото са принудени икономически да я вършат. Защото е зле платена, т.е липсва им мотивацията да я свършат. Колкото и готини игри да разрешаваме на служителите си в офиса, колкото и свобода да им даваме за творческо и лично изразяване, ако не компенсираме участието им в нашата организация с достоен начин на живот извън нея, те пак ще бъдат намусени и тъжни – не защото не им разрешаваме да ползват скайп в работно време, а защото не им позволяваме да си платят наема и сметката за парното в края на месеца. Но, за сметка на това, сме окупирали почти цялото им творческо и продуктивно време…Когато човек е в капан, той е тъжен и намусен, да. Не виждам нищо нередно в това.
Всъщност, скръндзливостта на българина и пълното му невежество за факта, че богат става този, който умее да дава, а не да взима, българският егоизъм, това са причините да сме недоволни, намръщени, сериозни, зле платени и на последно място в класациите. Малко се отплеснах.
Да се върнем на културите. Японските и шведските самоубийци са неразделна част от културите, които правят тези две нации велики – в науката, в икономическия прогрес, в социалната сфера. Да промениш едното означава да промениш и другото – няма как да вземеш стотинката, без да си пъхнеш в джоба и герба. Щом си избрал едната страна на медала, ще трябва да приемеш и другата.
„Обратната страна на медала“ при българите е, че за разлика от западните култури, те умеят да работят, за да живеят, а не живеят, за да работят. Много по-добре са усвоили изкуството да се радват на смислените неща от живота – тези, които нямат нищо общо с човешката „цивилизация“ и нейните продукти.
Имам един приятел от Германия, който се премести да живее тук. На въпроса ми „Защо го направи?“, той отговори по следния начин: „Защото в Германия има кауфенсквалитет, а в България – лебенсквалитет. Заслужава си да замениш едното с другото“.
Игрите са много по-приложими в западните общества, където животът тече и се случва в офиса. Тук игрите са извън офиса. Или, ако искаш да направиш един българин щастлив и продуктивен на работното място, помисли какво можеш да направиш за живота му извън работното място.
Ние все още не сме минали хигиенната бариера, където човек с редовна работа и доходи може да си плаща сметките и да живее достойно, за да обсъждаме други типове мотивация. Бабите са само резултат от проблема, те не са никакъв проблем. Те са резултат от икономическата принуда, но не са лош резултат – бабите са културна особеност. Неразделна част са от умението на българите да живеят качествено.
Моята баба ме научи на любов към природата и животните, научи ме на немски и руски език, защото беше полиглот, научи ме да изразявам мнението си свободно и да гледам ведро на нещастията от живота. Направи го с огромна любов и внимание. Никой друг възпитател нямаше да допринесе толкова за развитието ми, срещу никакъв хонорар…А това даде възможност на родителите ми да оцеляват физически в условията, в които бяха поставени.
Е, не всички баби са добри възпитателки, но те дават онази топлота, грижа и всеотдайност, която немските баби никога няма да дадат на своите внуци, нито американските, нито английските, където трябва да си определиш точна дата и час, за да отидеш на гости на собствените си родители…
Чужденците бъркат, когато ни учат как да живеем по-добре. Ние вече знаем как да живеем по-добре. От тях. Могат да ни научат само как да работим по-добре, защото те са по-добри, по-послушни и по-лесни за манипулиране работохолици от нас.
В чудесната си презентация авторът прави точно това и повечето съвети, които дава, са верни. Чест му прави, че беше искрен, че изложи доводите си толкова прямо. Но мисля, че има само повърхностна представа за българската култура, която описва в първо лице множествено число. Това прави част от забележките му, особено за „строгия“ социализъм и за бабите, абсолютно неадекватни.
Сори за прекалено дългия коментар!
На мен ми е странно да чета, че има баби, на които не им се занимава да си гледат внучетата. Направо не вярвам – коя баба не се радва на внучета?
Нашите майки направо негласно състезание си правят коя да е повече време с внучето си.
Смятам, че бабите и дядовците са доста важни в живота на едно дете. А и често занимават детето с интересни неща, различни от тези, с които родителите го занимават или просто си играят по различен начин.
Преди време всъщност четох за друг проблем свързан с бабите, а именно тенденцията хората да се женят все по-късно и да раждат деца все по-късно. Така лишават родителите си от възможността да се радват по-рано, когато са по-жизнени, на внуци.
В бг е толкова тъжно да се самоубиеш, че често хората оцеляват с мисълта за живот, Тишо. По добър живот. На работатата, щото си там половината живот.
Мнението ти не е дълго, а клиширано..немските баби, работохолиците навън..американците и англичаните дето не са вкоренени в къщите си, та като ходиш на гости е добре да се обадиш предварително.
На ТЕД още се гледа като на нещо от чужбина. Е, това е проблем.
Пак има бариера пред научаването на нещо ново.
мерси на всички за коментарите, заформи се интересна дискусия 🙂