детско порно, насилие, безопасност в Интернет

тази сутрин с Георги Апостолов от Съвета за безопасен Интернет гостувахме на Дарик радио и говорихме по темата за безопасния Интернет и детското насилие, които виждат по-широк бял свят през нет-а

говорихме за инкриминиране на виртуалното блудство, за педофилията, детското порно, за създаването му тук, за все по-честото „от деца към деца“, а не само от възрастни търсене, провокиране на подобно съдържание и още много се в този дух

за съжаление в студиото така и не дойдоха поканените представители на МВР и Агенцията за защита на детето – не ме учудва: за пореден път държавни институции отказват да застанат пред хората и кажат какво се случва. по-вероятно – защото нямат идея какво се случва

а междувременно децата (между 12 и 16 годишни) си снимат клипчета, правят специално режисирани училищни побоища, за да ги снимат с мобилните си телефони и ги качват онлайн, все по-често качват снимките си (хм, във вид, който родителите им едва ли биха одобрили) и търсят запознанства, вече не използват Интернет основно за сваляне на филми и музика, а за общуване, защото това им липсва

не казвам, че само Държавата е отговорна, родители и учители също не правим достатъчно, може би най-вече, защото децата са по-подготвени от нас, а нас ни е страх, страх ни е от Интернет и се надяваме, че като им забраним да сърфират или като сложим софтуер да следим с кого си чатят нещата ще се оправят; само че истината е, че само с контрол не става

дори в момента да нямаме големи проблеми с всичко това като общество – скоро ще имаме; но ако днес няма кой да обърне внимание на случващото се – утре може да е късно – за конкретните деца, а и за всички нас

7 thoughts on “детско порно, насилие, безопасност в Интернет

  1. Жюстин, една аналогова партия подхвана кампанията „интернет – опасно място, пълно с педофили“, за да мобилизира хората си, които са уплашени от
    оф, писна ми да обяснявам.
    Просто недей да наливаш вода в тая мелница

  2. kolev, напълно съгласна, подведена и леко използвана в случая съм.
    и все пак, някой, който трябва, не си е на мястото, again.

  3. Здравейте!
    Наистина отказът на институции да застанат пред краждани по какъвто и да е било въпрос е сериозен проблем. Всъщност даже е повече от обезпокоително.

    Слава Богу, поне при вас водещият не запълнил дупката с евангелски фундаменталист или представител на БНС. Не знам, но ми се струва, че тези неща произтичат не само от безхаберни институции, но и от неспособни журналисти.

    Иска ми се да бъркам, но е крайно време да започне да се случва някакъв граждански диалог. Иначе останалото е преливане от пусто в празно. Граждани срещу граждани в една дискусия едва ли ще доведе далеч.

    А проблемът, който засягате, е много сериозен и трябва активна намеса както от семейство, така и от външи за семейството фактори. Както и осъзнаване, че тона НЕ Е РЕДНО. Хубаво е, че най-сетне някой засегна темата.

    Поздрави!

  4. хм, няма как да се включа в тирадата за това как било пропадало младото ни поколение и как имало голяяяяяяяяяяма нужда големите мъдри и загрижени възрастни да го защитават от неизвестните интернет опасности.

    снимали се в клипчета и си качвали снимки в интернет… голям праз. ние пък в детската градина, като ни сложеха лелките да спим и отидеха да пият кафе, си събувахме гащите и се гледахме и обарвахме с интерес. децата се сексуални същества, не спират да повтарят детските психолози, да не говорим, че в пубертета в главите им няма нищо друго, освен секс (ако съдя по себе си и приятелите си в тая възраст).

    опасността, с която е свързано пребиваването на младите в интернет е единствено възможността да си уредят среща на живо с некой извратеняк. честно казано, недоумявам какви точно щети смятате, че нанася на децата това, че се снимат и си разменят снимки. нито пък това, че разни чичковци си седят в къщи пред компютрите и лъскат на тия снимки.

  5. Насилието има различни лица.
    Едното от тях е скрито в примитивния инстинкт за възпроизводство.
    Лани по същото време гледахме един филм на ВВС за Могилино.
    Дежурният извеждаше момичета с по една хавлия около кръста до банята.
    Масларова и Грънчарова ревнаха в един глас че правата на децата били нарушени.
    Седефчев си намери няколко парцалистки и дистрибутира че, разбираш ли, батковината била оцапвана отвън.
    Когато гусин министъра на образованието откри вбокс.бг и пердашенето на даскалки, дебата опита пак да тръгне.
    Карбовски държи под око Атака и депутатите с апетит към малки момченца и момиченца там.
    Всъщност дебата отново е що така в батковината се мисли че децата са стока ?
    Аз нямам отговор.
    Дарик да си подбира поканените по-добре.
    Като не се явяват милиционери, да си покани онлайн гости от чужбина холам.
    Може пък да се научат как се държи публична администрация в ЕС.

  6. Не съм родител

    Дъщеря ми отново стои пред компютъра, взира се в екрана и отказва да говори с мен.
    Какво да правя?

    Изхвърлих компютъра от нас.
    Боже….
    Какво направих?
    Нямам връзка. Изключила е мобилния си телефон.
    Къде е ?
    Какво ли прави?
    Късно вечерта се прибира в къщи.
    Отново цял ден е била в интернет клуба.

    Върнах компютъра.

    Ограничих времето, което прекарва пред компютъра.
    Разсейва се.
    Не учи.
    Непрекъснато поглежда часовника.
    Чака с нетърпение да седне пред екрана.

    Опитах се да говоря с нея за компютрите, за Интернет, за приятелите и в мрежата.
    Отговаря с едносрични думи.
    По всичко личи, че нищо не разбирам.
    Какво е това емитикон ?
    Отварям речника с чужди думи.
    Няма такава дума.

    Какво да правя?

    Някъде в пресата срещнах израза “Друг е човекът в Интернет и това се отразява отчетливо върху взаимоотношенията му.”
    Аз мога да напиша:
    Друга дете е детето в Интернет и това се отразява отчетливо върху психиката му.

    Детето не само общува в Интернет, то израства в мрежата. Интернет средата го възпитава и образова. Там се измъква от вечното мърморене на родителите. Там намира новите си приятели. В Интернет осъществява фантазиите си.

    Мога ли аз, като родител да контролирам този процес?
    Как да го направя, след като не познавам тази виртуална реалност?
    Трудни въпроси, на които не знам отговора.
    Опитвам се да намеря решение, но не успявам.
    Какво да правя?

  7. В този случай са виновни родителите.Днешното поколение е тръгнало по лошия път.Това нямаше да се случи ако родителите им не са били толкова заети с работата си вместо да възпитават децата си.В днешно време повечето деца използват интернет,в който намират така наречените „приятели“.Проблемът обаче не е в това,той се състои в това че колкото повече едно дете седи пред компютъра и „сърфира“ в нета,толкова по затворено става то.в повечето случаи такива деца се изолират от заобикалящия ги свят,намаляват общуването с родителите си до здравей и довиждане и все неща в тая посока.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *