през май Орхан Памук ще идва в България

подробностите са тук

–

Името ми е Червен (a must)

Сняг (много добра, ако не си я чел сега й е времето)

Музей на невинността (не ми допадна много, затова и не писах за него)

признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“

„Всички, които обичат нещата, с които се занимават, се определят като късметлии, а които смятат, че не са успели в живота, казват, че просто не са имали късмет. … Постигналите високи резултати имат сходни нагласи:

упоритост,

самоувереност,

оптимизъм,

амбиция

и неудовлетвореност.“

Кен Робинсън, Елементът

тези дни получих няколко готини подаръка и ми се ще да ги разкажа, че са добра хрумка за друг път за мен или за теб. подбирам само топ 3, иначе мерси на всички за всички подаръци! 🙂

на първо място – шамански пръстен ръчна изработка от Томи, ако се чудиш от де са ми магическите способности от тук насетне – да знаеш 🙂

от Лидия и М – Drive – the surprising truth about what motivates us, идва ми много добре успоредно с Елементът

от една Петя и от друга Петя независимо – едни сладки обемни логически задачки – пъзели, идеални за почивните дни 🙂

от корпоративните ще кажа само най-различният от всички – от Технологика – бурканче с мед и ядки. яко. браво Стефчо!

благодаря на всички. надявам се и ти, и ти, и ти сте получили готини подаръци. ако ти се споделя – давай с коментарче 🙂

–

/линкче към предния ми пост за най-яките подаръци тук/

вчера имах невероянтия шанс да намеря тази симпатична книга изостанала в една малка книжарничка – още от 1988-ма, Издателство Отечество, София и Издателство Периодика, Талин! оригинални илюстрации (почти на всяка страница!) твърди корици – уникат! само за 4.90 лв! имаме я в по-неглиже вид, затова реших да я дублираме. старата ще отиде за подарък на някой сладур или на book-crossing.

днес пък бях на любопитна среща в Столична библиотека и защото знам, че темата за библиотеките е нашата тема, и защото модернизацията на библиотеките е приоритет и на британцте, както става ясно, но и на нашите управници има шанс да стане – бързам да ти разкажа

в Столична библиотека, да, тази на площад Славейков, работят невероятни хора, обичащи книгите. тези хора са били в забвение с години, от доста наистина години насам. но мисля, че имат, не знам от къде са го намерили, ново вдъхновение да направят опит да върнат хората в библиотеките. мисля да им помогна да го направят.

проблем е, че дарителите даряват основно книги от 80-те, никой не подарява нови книги, а те нямат пари за нови. на година у нас излизали около 6 000 издания, по официални статистики от издателите, в Столична библиотека купували (купуват, не им ги подаряват издателствата) около половината то тези заглавия. а как да върнеш читателите в библиотеката само с класика и стари заглавия.

иначе хората са обучени, имат амбиция да променят нещата, работи се в момента върху достъп на всеки до електронния му талон, а електронна система вече има вградена от около година, първата от неуниверситетските библиотеки у нас с подобна модернизация!

има много работа там, с книгите и библиотеките и хората. има шансове. има и добра воля да се променят нещата. как? ще продължа темата. ще се радвам да се включиш и ти, с мнение, книга-дарение за библиотеката или просто като я посетиш, там си е, красивата сграда на площад Славейков.

днес е денят на Роал Дал. до скоро не знаех за него, но от пролетта насам знам, че е най-готиният детски автор от последните десетилетия и дори изчетох книгите му на български. по-важното тук е, че ги изчете и моят син, който е на 9. и именно Г.Д.В., Матилда и Чарли бяха май повратната точка в отношението му към книгите.

„В чест на писателя се организират различни забавления за малките читатели – партита, на които гостите задължително са преоблечени като любимия си герой от историите на Роалд Дал, рисуват се покани и плакати, украсяват класните стаи с пъстри балони и знамена. Надпреварват се в състезания за най-красива пощенска картичка с героите от забавните истории, организират четения и играят постановки. Помагат им родителите и учителите, а понякога се включват и спонсори. Раздават награди за най-хубав костюм или най-добре свършена работа.“

у нас ИК Ентусиаст, които издават последните неща на Роал Дал у нас, издават ги с мерак и хубави корици, което е доста важно също правят малка промоция и мисля, че ако нямате в библиотеката си книга от този автор, без значение от възрастта ви – сега е моментът да се възползвате. а кампанията им се казва „Не ме безпокойте, чета“, което също ми се струва яко.

писах вече за Чарли, Матилда и други тук

„В разгара на лятото Арт клуб Монограм има удоволствието да Ви покани на една прохладна лирична вечер на тема „Морски слънцешепоти“. Очакваме почитателите на стойностната поезия на 28.08.2010г. /събота/, от 19 ч в в елегантната обстановка на кафе бар LUXAR Варна. По време на нашето поредно „Поетично кафене“ ще уважим творчеството на изявени български автори, а присъстващите ще прочетат своите стихове, посветени на морето, лятото, вълшебствата и любовта.

Отправяме и призив към Вас да донесете детски книжки, които събираме като съорганизатори на инициативата „Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“

Събитията се осъществяват с любезната подкрепа и медийно съдействие на Kafene.bg„

искаше ми се да съм чела тази книга (и всичко на Айн Ранд) в началото на 90-те, а ето, че разочароващо излиза у нас едва сега – 20 години по-късно … и все пак е добре, че е факт вече и на български

апокалиптична и много плашеща, но и оптимистична до крайност, мотивираща, разтърсваща. на моменти фабулата много напомня Изворът и това леко ме дразнеше. на места случките са предсказуеми. на места героите са прекалено идеализирани, в крайно черно и бяло. отново компанията е изцяло мъжка, а жената е една-едничка в центъра, перфектна и желана от всички. задължително и естествено в контекста умното е и физически красиво. но цялото те кара да се замисляш на всеки ред, да се радваш, че живееш и че има смисъл.

и други го казват – ситуацията често напомня нещата тук и сега при нас. и в света като цяло. в книгата може би типично по американски има хепи енд. за реалността ни не знам дали ще е такъв. за момента нито Атлас нито Джон Голт са на хоризонта.

за всички, на които такъв обем страници им се виждат плашещи твърдо казвам, че има смисъл от всеки ред. в доказателство ето малко извадки:

„способноста да се мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали“

„радостта не не липса на болка, интелигентността не е отсъствие на глупост, светлината не е липса на тъмнина“

„никога не съм се чувствал виновен заради ума си. никога не съм се чувствал виновен за това, че съм човек. не приемах незаслужена вина и така бях свободен да спечеля и да опозная собствената си стойност.

„всяка работа е акт на философия. и когато хората се научат да възприемат продуктивната работа – и онова, което е неин първоизточник – като стандарт за моралните си ценности, ще достигнат до онова ниво на съвършенство, което е тяхно право по рождение и което са изгубили …“

„… сигурно можеш поне да си представиш каква невъобразима скука са близо двеста и седемдесетте абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. 270 дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложби трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиада! … последните три месеца направо се молех мама най-сетне да наруши някое от  безсмислените табута и да ме повози на мотор по разбит селски път или да ме зарадва с две-три силни дръпвания от цигара, ако не и направо с чаша бял вермут …“

Михал Вивег, чудесни години – кучета ги яли

поредицата съвременна европейска проза на Колибри е наистина много добра, макар авторите да не са познати у нас (и въобще темата „европейска проза“ да е много непопулярна на фона на еднодневки от всякакъв тип), подборката на произведения е силна, преводите – много добри, кориците – също. заслужава си. друг заглавие от поредицата, за което писах е срам на Салман Рушди

любопитно, подготвях този пост, когато за същата книга вчера писаха и в Библиотеката.