„Едно време минаваха бързо от тук и беше невероятно да ги гледам – бяха забързани  като хора, които знаят къде отиват и нямат търпение да стигнат там. Сега бързат, защото ги е страх. Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат. И не мисля, че знаят от какво искат да избягат. Не се гледат един друг. Трепват, когато някой се допре до тях.  Усмихват се твърде много, но усмивките им са грозни – не са радостни, а умолителни. Не знам какво става със света.“

писано преди 50 години. Айн Ранд. Атлас изправи рамене.

от Айн Ранд за финал:

„Чувстваше, че може да прости всичко на всекиго, защото щастието беше най-сигурното средство за пречистване … Хората бяха толкова жадни да видят радостта, колкото винаги е бил и самият той – за миг на облегчение от сивия товар на страданието, което изглеждаше така необяснимо и ненужно. Никога не беше успял да проумее защи хората трябва да са нещастни.“

–

последно и от 2008

Коледата е за да подаряваш. да но …

най-скъпият подарък не е този, който си купил срещу най-голяма сума пари, а този, който си намислял, подготвял, правил дълго, в който си вложил мисъл, желание, емоция, с който си се забавлявал и накрая се е получило нещо наистина добро. поне така мисля. е, може да не издържи до другата Коледа, но пък със сигурност ще е по-траен от масовките произведени в Китай. освен това ще има едно огромно предимство – ще е уникален и никой няма да има друг именно такъв подарък! и това го прави безценен.

досадно е да получаваш подаръци, които никога няма да използваш, защото не ти харесват или просто не ти трябват. подобно на Лидия намирам повечето подобни подаръци за налагане на чужди виждания и вкус и яростно навлизане в личното пространство. този вид подаръци са или агресивни (искат да те променят, да ти наложат чужди възгледи и начин на живот) или фиктивни, формални (просто за да отбият номера). затова и съдбата им е предрешена. според мен трябва подобни вещи да намерят пътя към други хора, на които биха били от полза или които биха им се радвали. ужасно е да се трупат ли трупат излишни непотребни вещи. не е еко, не е рационално, не е икономическо изгодно, не е морално. освен това, както вече споменах – е изключително досадно.

ето защо съм фен или на първите, т.е. скъпите подаръци, а в последно време и аз като Лидия стигам до извода, че е по-добре да се подарят вариант а) пари, отколкото скъпо (или не), но непотребно нещо. или пък вариант б) – нещо за ядене, но задължително вкусно 🙂

на снимката – един от изработените от нас с Томи коледни подаръци тази година – купа от непотребни хартийки. забавлявахме се около две седмици да я направим. и ние си я харесахме и баба я хареса много!

а вие какви подаръци подарихте тази Коледа?

тези дни минавайки край една детска площадка се впечатлих от картината

хората са склонни децата им да играят в тази кочина, но не и да направят бърза оборка и почистят градинката

без да оправдавам онези, които зариха София в боклук напоследък си мисля, че някак винаги е по-лесно да обвиняваме другите, че не вършат нищо, а гредата в собствените си очи не виждаме

междувременно и Kaladan разсъждава по темата и обещава да направи оборка около тях, съгласявам се и с мнението му, че не само София е кочина, а цяла България. не от днес.

на фона на приказките и песните, че Интернет отдалечава хората
ми беше изключително приятно да се запозная и поговоря с полския писател Януш Вишневски, автор на „Самота в мрежата“

„Интернет може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от хора от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.“

цялото интервю с Януш Вишневски е тук

след БГ Сайт през ноември миналата година браншът не се беше събирал и първото от поредицата подобни (предстоящи) събития се случи днес в Грамофон (който съвсем не прилича на себе си) и събра доста народ, т.е. получи се 🙂

както се вижда от тази силна представителна извадка на снимката – всички бяха усмихнати, малцина бяха „отсъстващите“; имаше дори една онлайн телевизия, която снимаше; говореше се за работа и за кризата и кой как се справя с нея – като цяло за момента като да се справяме добре 🙂

имаше и хора от онлайн медиите, и от уеб агенциите, и рекламисти, и блогъри, и SEO гурута и уеб-ентусиасти – много народ

освен старите кучета, които бяха добре представени имаше и много от младите, някои съвсем start up, което беше много добре – всички си говореха, говореха, все едно допреди малко не са си говорили пак, но онлайн 🙂

факт е, че си е друго да се видим f2f и побъбрим, разменим клюки или просто само да си кимнем с усмивка и подобни срещи си трябват, добре е също, че има ново поколение ентусиасти, защото аз се бях уморила да ги правя, както вече съм споменавала

аз лично се видях с доста стари приятели и ме зарадва да ги открия все така готини и с висок дух, а чарът на подобни сбирки е, че винаги се виждаш и с хора, които позаваш само виртуално и хоп – виждаш ги на живо от плът и кръв, минута-две доизчистваш размазания за момент фокус, защото си си изградил една представа за тях, а сега леко трябва да я напаснеш с реалността и после всичко е ОК

повече снимки качих във FB

следващо събиране, основно на хората, които се занимават с онлайн медии и онлайн реклама – на 11-ти февруари, 14.30 ч. Гранд Хотел София, регистрацията за присъствие е задължителна, програма и подробности има тук

RSS на НСИ докладва, че през Q3 „икономически активното население в страната на възраст 15 – 64 навършени години е 3 544.7 хиляди“ или 68.5%

„Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 627.1 хил., или 31.5% от населението в същата възрастова група.

Близо половината от неактивните лица на 15 – 64 навършени години не желаят да работят или не търсят активно работа поради участие в обучение или поради лични или семейни причини, вкл. грижи за малки деца.“

цялото инфо за трудовата заетост в най-малки продобности и проценти на този линкю

пак по данни на НСИ средната работна заплата за септември е 523 лв.