тези дни минавайки край една детска площадка се впечатлих от картината
хората са склонни децата им да играят в тази кочина, но не и да направят бърза оборка и почистят градинката
без да оправдавам онези, които зариха София в боклук напоследък си мисля, че някак винаги е по-лесно да обвиняваме другите, че не вършат нищо, а гредата в собствените си очи не виждаме
междувременно и Kaladan разсъждава по темата и обещава да направи оборка около тях, съгласявам се и с мнението му, че не само София е кочина, а цяла България. не от днес.
По-лесно е да кажеш: „Не, мами, там е акано!“ и да извлачиш пищятото си дете от кочината, която си направил 5 минути по-рано.
Когато започна да събирам боклуците (най-често фасове, шлюпки от разни видове семена, чашки от кафе) около пейката на която сме седнали със сина ми ме гледат, все едно съм чумава и ни заобикалят от далече. Странни хора, странни идеали…
обирам, но – уборка