бърз нетуъркинг. works.

IMG_0864

не че ми липсват социални контакти, но Райна ми е приятелка, а и честно – беше ми любопитно да пробвам това speed networking. защото networking по принцип е готино. пък във версия „speed“ трябва да е още по. мда, така е, убедих се лично днес

събитието: speed networking

организира: Speed8

cool мястото: Human Thinks

случката: в рамките на 1 час се запознах и поговорих с
млада дама, която се занимава с психодрама и е практикуващ психолог, търси по-добра реализация
млад мъж, който от няколко месеца е стартирал нов мрежови бизнес и се оглежда за съмишленици
млада дама, която е режисьор, но мечтае да си има онлайн бутик за ръчно изработени бижута и картини
момиче с млад бизнес в областта на консултациите в КСО
монтажист-фрийленсер, който мисли да започва нещо свое
филолог, търсеща допълнителна почасова работа
психиатър и галерист, отдадена на изкуството млада жена

какво се случва: всеки си говори с всеки по 5 минути, т.е. през 5 минути сменяш събеседника, един на друг си казвате най-накратко от какво се нуждаете или с какво можете да сте си полезни

обобщено: този формат допада на любопитни хора, хора, търсещи шанс за нова работа или бизнес-партньорство, симпатични, отворени, контактни

имаше полза от този час, защото:

  • мисля, че поне с половината от тези хора можем да работим по един или друг начин заедно,
  • срещнах интересни хора, чиито мечти и реализация ми беше любопитно да чуя,
  • в разговорите ми хрумнаха идеи за моите си неща,
  • обстановката беше повече от готина, арт и ненатрапчива в същото време,
  • убедих се, за пореден път, че от всеки човек има много интересни неща да научиш и да погледнеш света през неговите очи дори за миг е уникално изживяване.

Райна, успех нататък! 🙂

skylines: Stunning Sofia

IMG_0412

три пъти ура за Evelyn Rois и Bruno Stubenrauch, които са снимали и написали великолепен текст за София за юнския брой на skylines на Австрийски

една красива София, точно толкова достатъчно разхвърляна и артистична, че да ми харесва много. такава са я видели и те

уникална снимка на Александър Невски е на корицата, наред със заглавието „Stunning Sofia„, при съдържанието следва втора прекрасна снимка на храма, с ново подзаглавие „Well worth seeing: Sofia„, а материалът на цели 6 страници е озаглавен „Pretty Sofia„. Wow!

края на великолепната статия за моя град добре обобщава цялото: „And it’s true. Sofia is a city where you will experience absurd situations. A cool Orthodox monk with a laptop at a trendy cafe; a mangy stray dog reclining on the pavement for a snooze in front of the entrance of a luxury hotel … Sofia is a city which retained its own unique character, even during the past two decades of upheaval. A rough diamond of a city, beneath whose often dirty surface a beautiful, pulsating metropolis waits to be discovered; and a place worth visiting before the dull uniformity of global design has had the chance to polish away all those corners and edges that make it what it is – beautifully imperfect.“

подкрепа за Виктор Мъжлеков

Screenshot-5

Виктор Мъжлеков е един от любимите ми съвременни български художници, сигурно и на теб ще ти хареса – ето линк към сайта муmazhlekov.com, където има доста голяма изложба с негови творби

Виктор участва в международно състезание – арт конкурс на Art Takes London – и искрено иска да спечели, а аз също бих била щастлива той да е победител, затова те каня ако имаш минутка и нещата на Виктор ти харесват – да гласуваш (с клик на звездичките в горния десен ъгъл), мерси

книги за четящите деца

предполагам много хора са скептични – „днешните деца не четат“, „кой ти ходи в библиотеката днес“ … сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още много деца, които четат. не по принуда, а защото им е интересно. ако е много яка книгата дори в големите междучасия четат понякога, вместо да ритат футбол. може да са изключение, но ги има и това е обнадеждаващо. има още много такива деца – отидете в библиотеката и постойте така половин ден – сами ще се изненадате колко деца минават от там!

от друга страна – библиотеката – свято място във вековете, днес – тънещо в забвение покрай нови идоли, кризи и всевъзможни оправдания. в Детски отдел на Столична библиотека от началото на 2011-та не е купена нито една нова книга. добрата новина е, че все пак тук-там има някои дарени.това не само за Детски отдел на Столична библиотека. всички библиотеки плачат за нови книги.

и защото децата все пак четат, а могат да четат и повече, а в библиотеките имат нужда от нови книги за децата – Az-deteto.bg стартираме дарителска инициатива. който иска е поканен да купи една детска книга и да я дари – в близкото училище, читалище, общинска библиотека. на всяка книга ще се зарадват хората там. една детска книга е с цена между 2 и 20 лева. а ще зарадва повече от едно дете, със сигурност.

списък с книгите, необходими за набавяне в Детски отдел на Столична библиотека има тук
списък с вече дарените книги и имената на дарителите има тук

в деня на детето

в деня на детето ми се иска да се извиня на моите деца и на всички деца тук, че не всичко, което виждат навън е такова, каквото ми се иска да е и не всичко, което чуват е такова, каквото е добре да чуват. но децата чуват и виждат, това, което сме им направили да е тяхна среда, в която да растат

преди време Томи ме попита „мамо, защо България не е богата държава, като Германия, например“ … отговорих му набързо с резервния винаги отговор „ох … много е сложно …“

после, един ден си дойде от училище ужасен, негови съученици гледали телевизия, където казали, че след 20 години тук щели да живеят само цигани и те всички решили, че ще емигрират поради това …

следващата тема, коментирана в училище бе, че българите били най-нещастната нация … пак тема от новините по телевизията, гледана от другите деца …

не само в деня на детето искам да вдъхна увереност на моите деца, на децата, родени тук, че това място не е по-лошо от останалите, че и тук хората са нормални, дишат, работят, обичат се, щастливи са

не само в деня на детето искам да знам, че децата ни растат тук не с мисълта как ще навършат 14-16-18 и ще емигрират

не само в деня на детето искам децата ми и техните приятели и приятелите на техните приятели да приемат различията, да са толерантни, любопитни, устремени, уверени, свободни от догми, предразсъдъци и заблуди, принадлежащи на други времена и поколения

ето така в деня на детето.

back in time в зорите на демокрацията

странно, но днешните събития ме върнаха към две песни от онези мътни, но пълни с ентусиазъм и желание за промяна години

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!“

„Ако до всяко добро същество,
застане поне още едно…
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам дано…“

има ли шанс за България? има ли шанс, да сме хора? просто човеци? не мразещи? не биещи? не затриващи? не нихилисти? не националисти? просто човеци … добри същества

моловете завиждат на музеите

тази нощ със сигурност музеите бяха повече посетени отколкото моловете по Коледа. изумително, да. поводът – Нощта на музеите

в музеите и галериите имаше много хора. много млади хора, много семейства с деца, много възрастни хора. хора любопитни, усмихнати, оживени въпреки късния час. разговаряха, изчакваха реда си без да се блъскат, въпреки че бяха много. във всички музеи в София, предполагам и в страната

колко хубаво

всеки ден е велик ден

IMG_7622

познавам хора, които живеят само за „важните“ дати в живота – уикендите, празниците. броят ден след ден – остават 12 дена до това, остават 22 дена до онова … и така живеят истински едва около 2/7-ми от живота си, останалите дни ги претупват, пропускат, скриват, омаловажават, отхвърлят, забравят. хм …

познавам и хора, които се радват на живота всеки ден, без значение Великден или поредния труден понеделник или зорлен петък. хора, които откриват радост във всяко малко нещо, любопитни са за новото, отворили са широко очи и сърце, за да не пропуснат и най-малкия детайл от своя ден. хора, които с усмивка посрещат всяко предизвикателство и с готовност поемат всяка глътка живот, която им е отредена.

защото, както пее крокодилът Гена в една любима на всички песен „Медленно минуты уплывают вдаль, Встречи с ними ты уже не жди.“ и ако чакаме само празниците – губим. губим много. всеки ден, в който сме е велик ден.

а имаш ли си гадже?

pic-inner

не, честно, не ме вълнува имаш или нямаш гадже. но ако случайно се оглеждаш, може би ще ти е любопитно да знаеш, че вече и тук, в София се праят speed dating (какво представлява speed dating – тук). истината е, че моята приятелка мила Райна, позната и като блогърка Rayn@, стартира инициативата под името Speed8 и вече е насрочила първите дати – за най младите – 18 – 30 г. – 19 април, 26 април 25 – 40 г. и на 3 май 36 – 50 г. после продължават.

освен че изпипва всеки детайл, презицна и стриктна, Райна е смела и е насрочила и дати за speed networking.

подробностите са тук, както и графикът

и защото всичко е още в началото и има нужда от подкрепа – пожелания за успех от мен!

училище по щастие

12

сигурно защото пролетта прощъпули и из блоговете се намърда някак естествено темата за щастието. основно ме спря Пипи от Вила Вилекула, която попита кой ни учи да бъдем щастливи

ясно е, че имаме тук в нашите ширини страх от това да сме щастливи или да споделяме публично, че сме щастливи. страх да не го загубим това щастие.

но учим ли се и можем ли въобще да бъдем щастливи? семейството – твърде заето, училището – мъчилище, работата – тормоз. все силни клишета от нашето ежедневие, които допълнени с разни битовизми като ужасният градски транспорт, небивалата мръсотия, зейналите дупки по улиците, тъпите политици и т.н. и т.н. теоретично напълно игнорира възможността дори за мъничко щастие в цялата тази грозота.

сигурно всичко трябва да започне в семейството. приказката за лека нощ, игра с децата, вместо телевизия, разходка в парка, хванати за ръце или спонтанен пикник в гората, или в по-американски стил – поне 5 целувки на ден, поне 5 пъти на ден кажи обичам те на някого, когото наистина обичаш, free hugs, обади се на майка ти дори и без повод, а защо не и подари цвете на съседката ей така, направи кекс и изнеси на децата от площадката

може би трябва да продължи и в училище – науката като магия, книгите като вълшебство, задачите като яка игра, а междучасията – за житейска мъдрост, споделена от приятели-учители с приятели-ученици

не е толкова трудно, а?

ако сме по-щастливи (дори и без да си го признаваме):

  • ще сме по-усмихнати;
  • ще сме по-действени, по-решителни и по-продуктивни
  • ще сме по-творчески
  • а вероятно и по-добри

май си заслужава да се пробваме поне?

мда, наскоро писах и за нещастните ни държавни служители и как виждаш света – зависи само от теб и по-преди – успехът в наше време

задължително прочети и съвет за повече усмивки

нека този пост е за малкият Мартин, който се роди днес, с пожелание да расте усмихнат и щастлив сред щастливи хора!